литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Кева Апостолова
Вече без теб




на Жоро

Слънцето
ми поднесе главата си.
Нямам представа
как да му простя.

Ако е вярно
всичко това наоколо,
защо още не съм
отвъд планината на облака?

Няма те.
Почивам в мир.

Изгубвам ум
в гигантската зала
на скръбта.

Вятърът се разбива
в разбитите ми дрехи.
Как да внимавам в себе си?

Остатъци от ден.
Звуците му се разбягаха
като застрашени хора.

Вече без теб
по напрегнатия покрив
на сушата и водата.

Помислих за теб,
изчаках се
и се събрах
във възпалената си
багрена дреха.

На кого
да благодаря,
че се повозих
на Земята?

Водата върви бавно,
за да я настигна.

И ме погледна с млечния зъб
в синьото си око.
И го последвах овладяно, с ясен ум
към кой разблъска дъските на морето,
небето, водата в очите ми?
Заобикалям отговора
като необичано число.

Спря
и обездвижи числата си.
Тича въздух през въздух
и озвучава света.

Плачът
ускори хода си.
Къде иска да стигне
под играчките
на нощното небе?

Ти си този свят.
Но не си моя

А кой
мие
дъжда?

Птицата
изправи пътя си
и опита от небето.

Скимти луната
като мъртвото ми кученце,
седнало на опашка.

Ден мрачен и висок
като съдилище.

Вървя
по заличен път.
Кой ще измие нозете ми,
върнали пътя?

Риби във война.
Вълните горе
балансират.

Гледай –
един красив смях
кръжи из въздуха,
няма къде да кацне.

По разтегателната маса
на ливадата
вятърът си взима тон
от моя стон.

Тук дъждът валя,
но там поникнаха цветята.

Държа изкъсо,
на каишка,
мятащият се
пред смърт живот.
Вода разяжда земята.

Живеем
чрез избягали от слънцето
лъчи.

Изпива ме чашата
и ме захвърля.

Сега те гледам
с умственото си око
под луната
от първа страница на небето.

Ти, нещо,
със заглъхнали езици
на преминали народи,
птици, зверове.
Ти, нещо,
с непреведените клинописи
на небето и морето.
Расте флагче на комета
хладнокръвно.

Дъното на небето
е Земята
с изтощените си
земноводни пътища.

Пещите
обичат книгите.
Така се въздигат.
Само животните
не са цинични.

Корабът се опитва
да укроти океана.
Пределът сръчно
сгъва вълните,
придърпва кораба...

Зли думи,
изречени на колене.
Така започва
гибелта човешка.

Бог окачи на небето
най-красивата си картина
и повика луната.
Луната – с пръстовите отпечатъци.

Тича вода по водата.
Дъждът преля света
панихидно.
И навлизам
в цъфналото море.

Да бях мъртва,
че да искам да съм жива
под размазаните буболечки
на небето.

Известие:
пчела дойде
да ме види
и ми попя
с органична радост.

Усещаш ли
кръвта в космоса?
Тя още ни търси
да ни даде даром.

Небето
прегъна колене:
луната
шумоли за теб.

Пътят е прав,
но за да е чист
трябва да мине
през огън.

Срещата – мрамор и аз
и голямото гледане
на очите ми.
И голямото слушане
на новия шум
от името ти, от датите ти.
Звезди се ронят
от небесния хляб.

В останалото време,
със скоростта на името си,
под избоденото слънце,
ти, който си ме пратил
под разсъхналите облаци...

Гледам
с двете си пепелища
обледенената
край мен природа.

Господ
побутва в пътя
новия си ден
като агънце
с гердан на шията.

Из живия плет на годините,
пред общата врата
на живота и смъртта...

В плитчините на утрото
така се разпя,
че се разплака пчелата.

Богове,
нали ви казах,
че съществувате?
Влезте на Земята.
Защото
и върхът, и дъното
са земя.

Помръдват ембриони
в утробните води
на слънцето.






Забележка: Цикълът “Вече без теб” е публикуван и в “Литературен вестник”, бр. 7 / 2010.






  
Още сведения

публикувано на понеделник, март 08 @ 18:00:26 EET изпратено от kevva

Подведено под:
| * | поезия |

1557 прочита

Още в тази връзка
· Кева Апостолова


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 33


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Вече без теб" | | 1 коментар

Коментари за Кева Апостолова, Вече без теб (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на понеделник, март 08 @ 18:35:54 EET
(Сведения за читател )
Коментари за Кева Апостолова, Вече без теб ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.13 Секунди