литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Пламен Стоилков
Къса проза
Страница: 3/3


Пустотата на “Яйцето”

На “Чая”,
18:23:20, петък, 27 Септември 2002 г.

Вторник, 1830h. “Яйцето”. Вечер. Никакви компании. Напълно пусто е. Необичайно пусто е. Питам се дали това е “Яйцето”? Естествено. Отговор не получавам. Няма от кого. Няма никого. В “Яйцето”.

Мисля, че трябва да се разделя с някогашната приятна обстановка. На “Яйцето”. Решавам да си тръгна. Като толкова други пъти. Преди. Някога. Но сега е различно. Всичко се е променило. Вече няма никого. Решението вземам сам. Налага се. Пусто е. Пустота от компании. Пустота от хора. Всеки е поел по своя си път. Като студент. Но човек не е винаги такъв. Променя се. И “Яйцето” също. Пусто е. Като за сам човек. Като самия човек. Тръгнал по своя път. Нанякъде. От “Яйцето”. Но вече го няма. Само пустата обстановка на “Яйцето” изпълва сърцето ми. Изцяло. Цялото. В него и без това има много място. Незаето от много свят. Без много хора. Почти пусто. Тук-там се мярка по някого. Човек, приятел, познат, студент, преподавател — обикновения човек. Същото като в “Яйцето”. Почти. Все пак се мярка. Някой. Понякога. И това е важното. Това е, което изпълва сърцето ми. И това е различното. От “Яйцето”. В него никой вече не се мярка. Пусто е. Питам се дали мога да се закача за нещо, за което да кажа, че го изпълва. Мисля си, че не намирам. Нищо. И решавам да си тръгна. Да напусна пустата обстановка на “Яйцето”. Да остане напълно пусто. Излишно е да мисля повече. За това. Излишно е да прехвърлям спомените си. За “Яйцето”. То е вече различно. Никой и нищо не е съвсем същото. Като някога. Като в спомените. Те са нещо различно. От сегашното. От пустотата. От “Яйцето”. Излишно е да мисля. За пустотата. В пустотата. От пустотата. Тя е без значение. Това, което ме е изпълвало, това, което е изпълвало и “Яйцето” — някога, последно време — са спомените. Само в спомените. Това и изпълваше сърцето ми през последния половин час. Докато решавах да си тръгна. Поне спомените ми помагаха да не мисля за пустотата. В “Яйцето”. Спомените от “Яйцето”. Но само спомени. Мои спомени. Те не променят нищо. Само в мен. Изпълващи ме. Само мен. От тях пустотата на “Яйцето” не става никак по-пълна. Поне не забелязвам. Тя си остава пустота. В която съм и аз. Доколкото я изпълвам. Със спомените си. Това поне я поизпълва, поизпразва от пустотата й. Но те си остават в мен. И с това изобщо няма да променя пустотата. На “Яйцето”. Ще променя само спомените си. Вече с повече пустота. От “Яйцето”. Поне това ще ми остане. Спомени от пустота. Пустотата на “Яйцето”. Неизбежната вече пустота.

И решавам най-накрая да си тръгна. От “Яйцето”.







Назад Назад (2/3)



  
Накратко
Безметежен ден. Намерения.
Летни страсти
Пустотата на “Яйцето”

Още сведения

публикувано на неделя, декември 15 @ 10:15:16 EET изпратено от grosnipe

Подведено под:
Блок за жените | * | проза |

5009 прочита

Още в тази връзка
· Пламен Стоилков


Най-четеното в блок Блок за жените:
Слънцето подскача на един лъч


Рейтинг
Средна оценка: 3.5
Гласа: 4


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Къса проза" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.15 Секунди