Георги Мирчев
Бързеят на живота |
***
На Ана
Да се покатеря на дървото
по тънките лъчи между листата
и да погледам как тече живота,
как бързеят му тръгва от жената.
И като утро сънено и мокро,
набързо отпътувал в неизвестност,
да се завърна като вятър топъл
на пладнето от проходите тесни.
В разкоша на зениците ти топли
да посадя надежди и тревоги,
да събера и радости, и вопли –
и само с теб да се явя пред Бога.
***
Когато слънцето извае
врата на мрака, твоят ден
във нежната си чашка крие
нов свят, за мене отреден.
И в тишината застояла
безшумни утринни весла
към мен те носят бяла, бяла –
в косата с капчици роса.
О, мила моя, как успяваш
да се разтваряш всеки ден?
В душата ми какво посяваш,
та съм изцяло прероден.
ВИДЕНИЕ
Вирът в очакване потръпна
и с водни кръгове я плисна,
до нея се притисна плътно,
на раменете й увисна.
А тялото й разхладено
изплува, в светлина обвито,
и беше за пейзажа летен
момичето като пришито.
Косите, гъсти и смолисти,
се свличаха по раменете.
Искряха капчици – мъниста
на миглите по върховете.
В триъгълника на Венера
напираше копнеж. И плахи,
бедрата, слънце невидели,
като светкавица изгряха.
Рояк мушици на момента
около нея танц въртяха.
И дъх на мащерка и мента
отнякъде довея вятър.
Гризач, напуснал свойта дупка,
конеца на деня прегриза.
Балончето му ще се спука
на някой трън, когато слиза.
| |
| |
| Накратко | | Да се покатеря на дървото; Когато слънцето извае; Видение
| |
| Още сведения |
публикувано на петък, юли 10 @ 11:42:27 EEST изпратено от gospodinovd
Подведено под:
Любовен човек | * | поезия |
2568 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.75
Гласа: 8
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|