Кева Апостолова: След премиерата на „Христос и Магдалена“ в Ню Йорк - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Сцена от “Христос и Магдалена” - “Av@tar”
Любка Георгиева: Здравейте отново в България! Поздравявам ви за този невероятен успех - постановката на пиесата ви „Христос и Магдалена“ (със заглавие „Ав@тар“) в Ню Йорк! Как мина премиерата?

Кева Апостолова: Много ни ръкопляскаха. Публиката беше смесена – имаше и българи, но повече американци. Всички места и на двете премиерни представления бяха заети. Цената на билетите беше 20 долара. Много хвалиха режисьорката д-р Антония Катранджиева и аз съм щастлива от това. Тя е решила постановката нетрадиционно: върви текст, мултимедия (вместо декор), данс театър, по време на представлението една от актрисите пее оперно замайващи химни. В живия оркестър към постановката свири един черен музикант, работил заедно с Майлс Дейвис. Играят две японки, корейки, италианка, рускиня, американка, американец, както и двамата българи – Антония Катранджиева (Магдалена) и Стоян Радев (Христос). Великолепни професионалисти! Продължителността на спектакъла е час и четиридесет минути с десетминутен антракт. Самото театрално пространство е подходящо – Judson Memorial Church

е известно нюйоркско място за авангардно решени театрални постановки още от 60-те години на миналия век. По време на втората ни премиера на около 100 метра от нас президентът Барак Обама е вечерял със семейството си. След като преминаха всички официалности около нашето събитие, той обаче вече си беше тръгнал. В САЩ много обичат президента си.

Л.Г.: Какви са впечатленията ви от театрален Ню Йорк?

К.А.: Гледах три представления на Бродуей: “Кралят умира” от Йожен Йонеско със суперзвездата Сюзан Сарандън – взех автограф от нея. Без малко нямаше да успея, защото бодигардовете й бързаха да я приберат в чакащата я кола, но аз я извиках като й казах, че съм от България, така я привлякох. Тя дойде, много се изненада, че вижда българка, представих й се и й казах, че ще я хваля в българското списание “Театър” и че ще й го изпратя. Сюзан Сарандън има специфичното силно излъчване на успял човек, обичан от природата.

Гледах също “Joe Turner’s come and gone” от Аугуст Уилсон с тема проблемите на черните, решен в по-традиционен стил и мюзикъла “Фантомът от операта” на Андрю Лойд Уебър и Чарлз Харт с цена на билета 131 долара и стряскащо богати визуални ефекти, нещо непостижимо за зле оборудваните в техническо отношение наши сцени. Гледах и “Esclepius” в Театър Ла Мама с режисьор самата легенда на световния театрален авангард Елън Стюарт. Тя е направила спектакъла, седяща на инвалидна количка. Но пък нюйоркският театър си няма нашите Маргарита Младенова, Иван Добчев, Явор Гърдев и Александър Морфов.

Л.Г.: Сигурно сте имали и други интересни срещи на американска земя.

К.А.: Срещнах се в редакцията на нюйоркското списание “Amerikan theatre” с главния редактор и част от редакторите, разменихме си списания и идеи, които дано да се осъществят. Вече ще можем спокойно да препечатваме материали, публикувани там. Заедно с Антония Катранджиева направихме интервю с една от сподвижничките на Йежи Гротовски от периода му в Америка – ще го прочетете в следващия брой на списание „Театър“. Консулът ни г-н Милков прие състава на “Av@tar” в Българското консулство, имахме топла среща с него. В град Ню Брунсвик щата Ню Джърси, който е на около 30 километра от Ню Йорк, в Галерия Алфа, чиито съдържатели са едно българско семейство, се изигра откъс от постановката, аз изнесох беседа за съвременния български театър. Отново към събитието проявиха интерес не само българи. На американските посетители им беше интересно да слушат за българското театрално изкуство. На тази толкова хубава вечер Галерия Алфа беше наградена със специален плакет-грамота от кметството на Ню Брунсвик щата Ню Джърси за активността й.

Имах неочаквания шанс да отида и до Ниагарския водопад. Впечатлих се от хилядите индийци/индуси там – те имат религиозно отношение към водата и богоговееха поклонически пред водопада. С корабче бях съвсем близо до него и се радвах на ледените му води, но всички туристи се върнахме със сухи дрехи, защото преди това ни бяха раздали специални дъждобрани. Ниагарският водопад е най-мощната природна красота, която съм видяла на живо. Разбира се, мислех си за Алеко Константинов. И продължавам да мисля. Както и за това, че по време на стотиците километри към и от водопада на магистралите не видях нито една проститутка и нито едно дивашко изпреварване не наруши приятното ми пътуване из Съединените щати. За разлика от тук в България.

Препратки:
Кева Апостолова, Христос и Магдалена
За спектакъла в Overground Dance Theater Company

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а