СРЕЩА


Скриха ни къщите,
малката стая.
Клепки притвори
прозорче пред мен.
Среща метежна –
заключена тайна –
спира дъха ни.
Мерло и бадеми.
Бликнала обич
от моето тяло
дави, преляла
в очите и мислите.
Светя от нежност.
Светя до бяло!
Бавно изгарям
в греха си пречистена...
Мракът се лута
в малката стая,
търси телата ни –
тлеещи свещи.
Малкото паяче
с тайни на заем
мрежа заплита.

И моли за среща.

На Владимир Владигеров

СКЪСА СЕ
първата струна.
Капризна
и чувствена.
Поредния възел
с устни
завързваш.
За ноти
не питай.
Свири!
Върху възли
от чувства.

ЗАКЪСНЯЛА СРЕЩА


Неиздържал, юздите си изпусна
животецът ми, закопнял за ласка.
Телата ни, преплетени изкусно,
захвърлиха житейските си маски.
И стоплено от жарките ти устни,
не издържа и се пропука утрото.
Любовите ми – мигове изпуснати –
днес пърхат на прозореца и гукат.
Лицето ти и погледът ...Тревожно
стрелките на посоките обричат
срещите на изход невъзможен.
Сърцето се взриви. И се затичах.
А някакъв стрелочник неразумен
всичките семафори е пуснал.
За твоя влак житейски ще е трудно
обратно да препусне. И е пусто...
Любови, ах, любовите по гарите
ми махат изоставени за сбогом.
Любови, ах, любовите ми, старите,
са натежали във очите ми тревоги.