литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Емануил A. Видински
Прекалено много восък имаше в тази чаша...






Прекалено много восък имаше в тази чаша.
Вятърът виеше гнезда в недрата й,
Където щъркелите стъпваха унило.


Индианците се вбесяваха
От избухващата кръв между краката
На жените,
И яздеха кобилите си
До протъркване на кожата.

Прекалено много пепел имаше в тези погледи.
Пепелници от строшени фасове,
Където погледите изливаха семето си.


После се къпеха
В прясна кръв на млади папагали-гуакамайя;
За да избистрят зениците си
И газеха с мокасини по жаравата
Докато кожата пропусне въглените.

Ловяха нощни пеперуди по миглите си
И ги лепяха по стъклата на газените лампи.
Забиваха свещи в чашите.


Пълнеха с дим палатките си
И пушеха изсушени мигли на акула.
Събираха речни бисери,
Слагаха ги в утробите на девиците
И чакаха зашеметени плодовете.

Пишеха стихове върху разлят восък,
Изстинал от лигавиците на вятъра,
Който виеше гнезда в чашите им.



Където птиците снасяха яйца
От които се излюпваха бисери,
Червени като гнева им,
Твърди като диамантите на семето им,
Обрасли в рози и покрити с мъх.



После си тръгваха разчорлени и обезумели,
Покрити с пепел и папагалска кръв,
И крадяха плодове от палатките.




Стягаха ремъци около залезите
И чистеха восъка по бедрата си.
Лягаха по пясъците
И не помнеха виденията,
Защото заспиваха в сънищата си.



06.2003






  
Накратко


Прекалено много восък имаше в тази чаша.
Вятърът виеше гнезда в недрата й,
Където щъркелите стъпваха унило.


Индианците се вбесяваха
От избухващата кръв между краката
На жените,
И яздеха кобилите си
До протъркване на кожата.


Още сведения

публикувано на понеделник, август 04 @ 00:40:37 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
Плътни течности | * | поезия |

1864 прочита

Още в тази връзка
· Емануил A. Видински


Най-четеното в блок Плътни течности:
Какво е деконструкция


Рейтинг
Средна оценка: 4.33
Гласа: 6


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Прекалено много восък имаше в тази чаша..." | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.32 Секунди