Кева Апостолова: "Христос и Магдалена" в Ню Йорк - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Действащи лица:

ХРИСТОС
МАГДАЛЕНА

Явление първо

(Голям объл камък, кедър, далечен шум от река Йордан. Христос с раница на гръб.)

ХРИСТОС: (Сяда на камъка, гледа небето.) Орел... Лети, лети бавно над мен и пее... Пее орелът над мен... А някога онзи, другият орел, не пеел, а кръжал, стиснал с нокти и клюн костенурка... После пуснал от висините костенурката върху камъка, за да се нахрани. А на камъка седял и размишлявал Есхил... Бедният Есхил... Бедната костенурка!... Бедният орел!... Бедният камък!... Този камък е брат на онзи камък!... Бедният мой камък!... А онзи вече е пясък!... Пясъкът - някогашни камъни и скали!... Пустиня!... (Обикаля около камъка.) Толкова гладък, че виждам лицето си: слепите очи, очите, челото, скулите... Толкова объл - без начало, без край!
Някога Питагор е казал, че най-божествената геометрична фигура е окръжността. Така го е казал, че и днес го чувам!...
Бедният Есхил - наказали са го воловете…Колко ли волски кожи е изписал?...
Щастливият Питагор - гледал е слънцето като божествена геометрична фигура...
А аз? Искам да дам на хората много подвижни и неподвижни празници.
Бедни мой камъко, твоето бъдеще е пясъкът, пустинята…
(Пауза.)
Лоши са нашите пътища. Пощенският път е по-добър, но шумен, а настланите камъни нараняват петите. Тук оставам. Петите… Износвам по седем чифта сандали в годината.
Как пее мушицата…Върви си, мушицо. Върви си, ти казвам.
Някога, преди шест века, едни мои братя носели маска на лицата си, за да не вдишват насекоми. Нямам маска – бягай, бягай, мушице!...
По света има градове с прави улици. Като застанеш на единия им край - виждаш в дъното градската стена. А нашите градове - прахоляк на пазара, пъстри знамена, чиновници със свитъци, жонгльори, акробати, съдове с димящи благовония, цветни барелефни украшения по богатските къщи...
Добре, че на пазара намерих зъболекар. Седнах на земята и той ми намаза венеца. Расте ми зъб, а съм на тридесет и две!... Една почтена дама от харем ми помогна да стана и дълго изтупва праха от дрехата ми. В харемите има много почтени и амбициозни дами! Но аз съумях да избягам от нея и да се скрия в тълпата...
Ах, тези пилета, наричани “персийски птици”! Как се плашеха от развяната ми дреха и от дайретата наоколо...
На централното градско фонтанче дълго мих лицето си...
Една дама в носилка ме повика с пръстче. В носилките има много почтени и много амбициозни дами…
А една друга дама - вдовица, с бръсната глава, ми подари факла и ми показа дома си. Щяла да ме чака в къпалнята си по месечина, но по месечина аз гледам месечината!...
Тишина. Далеч от градската гмеж... (Гледа в раницата.) Шатрата. Водата. Хлябът.
(Разтваря малката си шатра, сяда, яде хляб и отпива вода.)
По цял ден се карат. “Той не е мой син!”- плаче баща ми. “Той е на Господ!” - плаче майка ми... Връщам се от време на време. Застана ли на вратата, и майка ми, и баща ми падат на колене от радост. Но вляза ли в стаята си, затворя ли вратата - пак започват. Ето и вчера. Е, как да остана вкъщи! Тръгнах по света…
Между Земята и небето е моята стая!... Маса. (Посочва камъка.) Легло. (Посочва земята.) Стена. (Посочва кедъра.) Прозорец. (Посочва небето.)
Свири кедърът, свири, сякаш тракиецът Орфей ми е дошъл на гости…
(Пауза.)
Само заповядай - и ще бъде изпълнено. Не, само помисли - и ще бъде изпълнено...
Искам в този миг мама да мие косите ми, а татко Йосиф да й полива...
В окото на умираща камила срещнах лицето на Бог - моето лице…
В свитите пръстчета на новородените срещам себе си…
Отвъд тялото и душата ме чака Някой. Кой съм?... Скоро ще става - знам го!
(Идва Магдалена, също с раница.)
МАГДАЛЕНА: Не мога повече. Уморих се да те следвам. Оставам с теб. Уморих се да те следвам тайно. Край. Вече край. Здравей.
ХРИСТОС: Виж ти - косите като моите.
МАГДАЛЕНА: Подражаваме ти - прав път и косите право надолу. По-младите сме луди по теб. Толкова си странен! И привлекателен! Обожаваме те!
ХРИСТОС: Ти си от ония, дето ходят след мен и ме замерват с маслини?
МАГДАЛЕНА: Не, от другите, дето те следваме възхитено. А от всички аз най-възхитено!
ХРИСТОС: И вие ми пречите. Здравей, но натам е пощенският път. Само вдигаш ръка и все някой камилар или конник ще те вземе.
МАГДАЛЕНА: Оставам.
ХРИСТОС: Не ми разваляй празника.
МАГДАЛЕНА: Не ме отпъждай.
ХРИСТОС: Натам. И бързо!
МАГДАЛЕНА: Каза “празник”?
ХРИСТОС: Натам и много бързо!
МАГДАЛЕНА: Където ти, там и аз. Какво празнуваш без вино?
ХРИСТОС: Жив съм. И днес съм жив. Всеки ден, подарен на човека, е празник. Това празнувам. Не ми разваляй празника!
МАГДАЛЕНА: (Сваля раницата, настанява се.) Нося вино.
ХРИСТОС: Тракийка ли си? Тракийците се наливат с много вино.
МАГДАЛЕНА: Докога ще се правиш, че не ме познаваш?
ХРИСТОС: Ти си дамата от харема? О, не, ти си дамата от носилката, която...
МАГДАЛЕНА: Аз съм Магдалена.
ХРИСТОС: Дамата от харема? О, дамата от носилката?
МАГДАЛЕНА: Аз съм Магдалена. (Налива вино.) Честит празник! Персийците обичат да се целуват по устата, когато празнуват.
ХРИСТОС: Най-чистата целувка е по челото.
МАГДАЛЕНА: Да докоснем устни.
ХРИСТОС: Казах - натам е пътят ти.
МАГДАЛЕНА: Твоите устни са моят път.
ХРИСТОС: Ще заключат градската врата. ( Пауза.) Магдалена? Ти си Мария Магдалена? А, знам те. Хубава беше като мургаво дете. Сега миришеш на помади, белила... Хващай пътя - ще заключат градската порта!
МАГДАЛЕНА: Да я заключат! ... Вкъщи си имам тайна стаичка с твоя образ на стената. Здравей!
ХРИСТОС: Здравей, но...
МАГДАЛЕНА: Здравей!
ХРИСТОС: Добре де - здравей, здравей!
(Пауза.)
МАГДАЛЕНА: Вятър - дух на змия.
ХРИСТОС: Въздух. Въздух, който бърза. Въздух, който бърза и който трябваше да те настигне по пътя...
(Магдалена шепне молитва)
ХРИСТОС: Какво шепнеш? Каква е тая неразбираема молитва? Кажи просто: “Боже, дай ми” и ще ти се даде.
МАГДАЛЕНА: Викам имената на моите богове.
ХРИСТОС: Колко са?
МАГДАЛЕНА: Петдесет хиляди.
ХРИСТОС: Защо ги викаш?
МАГДАЛЕНА: Да ми помогнат. Аз страдам. Аз те търся, търся, търся, а когато те намеря - ти ми сочиш пощенския път.
ХРИСТОС: Защото твоят път е каменният път! А моят път е пътят, който слиза от небето!
(Пауза.)
МАГДАЛЕНА: Шия гоблен с твоя образ. (Показва го.)
ХРИСТОС: Стига ли ти една жълтица? На! И го занеси на майка ми. Баща ми ще направи дървена рамка, а майка ми ще го закачи на стената. Нямам железни - не съм богат. Имам само тридесет сребърника - ще ги подаря на някой приятел. Така съм решил.
МАГДАЛЕНА: За теб. Чети. (Подава му свитък.)
ХРИСТОС: Китайска коприна? Писмо? Какво ли пише на тоя копринен правоъгълник? Или квадрат? Правоъгълник. Педя и половина дължина, четири пръста ширина. (Чете.) “Обичам те. Твоя Магдалена.” Кого от петдесетте хиляди богове обичаш?
МАГДАЛЕНА: Жилава клетва - върви от майка на дъщеря!
ХРИСТОС: А, да, майка ти някога се хвърли и удави в Йордан от любов... Цял Витлеем я оплака!... Спри да ридаеш. Добре, че сега Йордан е плитка, иначе кой би те удържал.
МАГДАЛЕНА: Сляп си - теб обичам.
ХРИСТОС: Защо?
МАГДАЛЕНА: Обичам те!
ХРИСТОС: Аз обичам всяка плът, в която има жива душа.
МАГДАЛЕНА: Не така обичам аз!
ХРИСТОС: Защо крещиш? Изплаши гущерчето. (Говори на гущерчето.) Господ е бил в добро настроение, когато те е творил. Как те е украсил! Какво зелено! Какви нюанси! Каква хубост!… Бедна ми Магдалено, колко си грозничка пред тая красота! (На гущерчето.) Добър път!
МАГДАЛЕНА: (Опитва се да го прегърне.) Обичам те!
ХРИСТОС: Защо ме мразиш, като ме обичаш? Защо ме... удряш?… Защо ми хапеш пръстите?... Боли. Пусни ме... Скъса ми дрехата... Косите ни се оплетоха... Внимавай, сандала... Не хапи... Не там, не там... Не ми вдигай дрехата... Тежиш, тежиш...
(Христос се отдръпва от Магдалена)
МАГДАЛЕНА: Не мога, не мога, не мога без теб!
ХРИСТОС: Стой там. Не приближавай. Стой далеч от мен. Стой мирно ти казвам. И отделяй повече време за покаяние и изправление на живота си.
МАГДАЛЕНА: Единствен мой!
ХРИСТОС: Това го запомни и повече никакви други богове! Ясно? Ела насам , че заприлича на блудница.(Сресва косите й.)
МАГДАЛЕНА: Обичам да гледам очите ти, да слушам гласа ти. Нещо ще стане с теб …
ХРИСТОС: Нали си грамотна? Следващия път да носиш тънки змийски кожи и да записваш каквото казвам. Ето: “Аз съм лозата, вие сте пръчките!” Това трябваше да бъде записано. Не ме гледай, като че ли падам от небето! Тънки змийски кожи и свари повечко мастило. Можеш да вариш мастило, нали? Нали можеш да вариш мастило? Мастило да вариш можеш ли? Мастилото е един от най-големите приятели на вечността. Като камъка.
МАГДАЛЕНА: Топли... Гладки... Господи!
ХРИСТОС: Да?
МАГДАЛЕНА: Обичам дланите ти. Погали ме.
ХРИСТОС: Къде точно? Тази половина на косата или през пътя?
МАГДАЛЕНА: Сега надолу - по шията. Спри на раменете...
ХРИСТОС: Малко носиш вода, малко. На работливите моми раменете са обелени от кобилицата, а твоите - меки и лъскави... Лошо ти действам. Трепериш. Отвори си очите. Отвори ги. Умря ли? Тя умря? (Оглежда въздуха.) Не виждам душата й. Припадничава. Жено, съвземи се. ( Тя отваря очи.)
МАГДАЛЕНА: Искам дете.
ХРИСТОС: Всички Марии искат деца! Лягай да проверя ще можеш ли. Лягай ти казвам (Оглежда я невинно). Коремът ти ще издържи близнаци... Я?… Я? Разтвори бедра. Още малко. Ще родиш леко. Радвай се - не едно, а дванайсет деца можеш да имаш. Вярвай в мен - дванайсет. Само бащата търси... Какво пишеш на пясъка?
МАГДАЛЕНА: “Искам край мен да прохождат дванайсет дечица, аз да сплитам лук, а ти да седиш до прозореца и да си четеш папируси...”
ХРИСТОС: (Чете.) “Искам край мен да прохождат дванайсет дечица, аз да сплитам лук, а ти да седиш до прозореца и да си четеш папируси...” (Тя започва да се съблича.) Какво правиш? Искаш да останеш по костюма на Ева? С дрехи си по-хубава – вярвай. Но ако много ти е топло - смъквай всичко. Няма хора.
МАГДАЛЕНА: Съблечи ме.
ХРИСТОС: Дай бързо гръб.
МАГДАЛЕНА: Дърт и грозен евнух е измислил дрехите, дърт и грозен.
ХРИСТОС: Мъничко мастило да носиш в себе си? От другата страна на коприната можеше да запишеш: “Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас...”
МАГДАЛЕНА: Съблечи ме.
ХРИСТОС: Всички Марии Магдалени страдат от манията да се събличат! Дай бързо слабините. (Опитва със зъби да отвърже някакъв възел на дрехата.) Зъл възел!
МАГДАЛЕНА: Чужденците мислено ме събличат гола.
ХРИСТОС: Я как се гънеш като младо евнусче!...
Ако знаеш какво ще ти покажа сега!… (Изважда от раницата малко парче магнит, слага гвоздей на камъка и прави сеанс с магнита. Ефект.) Ето отново. Ето пак! Силите, невидимите сили в магнита! Харесвам това парче желязо. Бедните гвоздеи!...
МАГДАЛЕНА: Добре тогава - облечена! Но искам още сега да зачена първото дете. Утробата ми иска.
ХРИСТОС: След 1600 години една жена ще каже същото на един мъж с име Фауст. А един човек ще го запише в книга, жените ще четат и ще плачат...
МАГДАЛЕНА: Зачева ми се!
ХРИСТОС: Нали няма да ти преча, ако през това време се занимавам с магнита? Защо ме гледаш така лошо? Ще ти преча ли? Тогава си отивай. Аз пръв седнах тук, а по-първият по време е по-пръв по право! Бъди ми сестра по вяра.
МАГДАЛЕНА: С копие пробождаш сърцето ми. Искам да съм ти жена.
ХРИСТОС: Аз съм само един гвоздей, който чувства магнита, но не го вижда...
МАГДАЛЕНА: Ти...
ХРИСТОС: Магнитът из въздуха, който ме привлича, привлича, докато ме притисне в себе си... Не ме гледай - аз деца не създавам. Аз създавам хора, мúсли! А мислите изправят килнатите и изкривените души…Винаги ще се намери някой, който да ми развали празника!
(Пауза. Ефекти с магнитите и гвоздеите.)
МАГДАЛЕНА: Ешуа, защо се правиш на Бог?
ХРИСТОС: Аз не се правя - аз съм вече почти готов. Още малко ми остава, съвсем малко, знам го.
МАГДАЛЕНА: Щом си Бог, тогава ми кажи кога ще умра.
ХРИСТОС: Никога няма да знаеш нито броя на дните си, нито ще видиш последния ден на света… Пропуснах да ти кажа - красива е голата чиста ръка.
МАГДАЛЕНА: Красива е обсипаната с гривни и пръстени ръка!
ХРИСТОС: Не ти ли пречат пръстените, когато пазаруваш и смяташ?
МАГДАЛЕНА: Когато пазарувам, аз ползвам не пръстите си, а сметало.
ХРИСТОС: Ти, Магдалено, не растеш в благочестие, смиреност и послушание. (Пауза.) Да имаш в торбата гръцки маслини?
МАГДАЛЕНА: Трябва да заслужиш да си мой сътрапезник.
ХРИСТОС: Може би в торбата си имаш и столче с облегалка? Но нарочно не го изваждаш, защото щом ме следиш, знаеш, че обичам столче с облегалка, а моето се счупи.
МАГДАЛЕНА: Нали си син на дърводелец - потегни си твоето.
ХРИСТОС: Може да съм син на дърводелец, но столчета не мога да оправям.
МАГДАЛЕНА: Нали каза, че си Бог?
ХРИСТОС: Боговете още по-малко могат да оправят столчета! Пред тезгяха предпочитам тоя камък. Все ще се намери някой, който да ми развали празника!
(Тя изважда столче с облегалка, демонстративно сяда и яде маслини.)
ХРИСТОС: (Реже по средата ябълка.) Погледни - като утроба. Семенцата свити като зародиши. Вземи. Ти искаш...
МАГДАЛЕНА: Утробата ми иска.
ХРИСТОС: Утробата на човек е тука (Сочи челото си.), а на жената - тука! Я? (Разголва отново невинно корема й.) Същинска ябълка. А това тука е пъпът ти... (Пауза.) Същинска ябълка! На теб ще ти позволя да ми дадеш глътка вино и шепа маслини. Не ме ли чу? Скъперница си като евнух!
МАГДАЛЕНА: Някои хора са умни по това, което правят, а други по онова, което не правят. Не давам!
ХРИСТОС: (Става и показва.) Поставяш ето така десния крак пред левия, протягаш силно напред ръце с обърнати нагоре длани, вперваш поглед в мен и шепнеш “прости, прости, прости”! Тогава може и да ти простя.
МАГДАЛЕНА: Хубавият Исак, последният победител на състезанията, вчера ме вози с колесницата си с четири коня.
ХРИСТОС: Оня, дето ходи разголен като безсрамен грък?
МАГДАЛЕНА: Заведе ме да гледам. Един маг бълваше огън от устата си... Пихме бира... И не ходи гол, а с оная хубава персийска дреха от тук до долу.
ХРИСТОС: Панталон?! Опитах. Грозно и неудобно.
МАГДАЛЕНА: Хубава дреха. Веднъж и аз опитах.
ХРИСТОС: Веднага трябва да се разкаеш! Триъгълникът между женските бедра е гнездото на човечеството. Гнездото трябва да е забулено и тайно, а не острото на панталона да го сочи. Веднага да се разкаеш и да ми дадеш шепа маслини.
МАГДАЛЕНА: (Дава му маслини.) Той ме покани пак. Но аз обичам теб.
ХРИСТОС: Виж гвоздеите как лепнат по дланите ми... (Ефект. )
МАГДАЛЕНА: А пък един модерен богаташ...
ХРИСТОС: Без брада?
МАГДАЛЕНА: Никаква! Той пък ще ми подари сребърна мина в Тракия.
ХРИСТОС: Защо са й сребърни мини на Тракия? На Тракия й стига, че има Орфей. Само кедърът знае неговите песни - чуй...
МАГДАЛЕНА: ...сребърна мина, ако само го гледам, когато прави гръцка любов.
ХРИСТОС: Мъж с мъж?!
МАГДАЛЕНА: Но аз му отказах, защото обичам теб.
ХРИСТОС: На такъв и без да обичаш мен - отказвай! Признавам само любовта между две тела, които раждат трето тяло!
(Пауза.)
МАГДАЛЕНА: Веднъж те гледах как ходиш по вода.
ХРИСТОС: Като не мога да плувам!
МАГДАЛЕНА: Казват, че си превръщал вода във вино?
ХРИСТОС: Като ми се пиеше. А трябваше и да почерпя.
МАГДАЛЕНА: Господи!
ХРИСТОС: Да?
МАГДАЛЕНА: Ешуа, привличаш ме като магнит.
ХРИСТОС: Но не ми даваш столчето си. Бъди ми приятел, въпреки че си жена, а не човек.
(Дава му столчето, той сяда; пауза.)
МАГДАЛЕНА: Защо въздишаш?
ХРИСТОС: Под римско робство е моят народ!
МАГДАЛЕНА: Помниш ли Витлеем? Доскоро наброяваше 1000 души. Всички се познавахме. С три, четири или седем недели си по-малък от мен?
ХРИСТОС: ...Робството е бавно действаща отрова...
МАГДАЛЕНА: А в ей оная там кедрова гора един скитник ми каза да не ям месо.
ХРИСТОС: Защото можеш да изядеш душата на някой твой роднина? За мен еленът е хубав образ, хубава гледка, но и тънка, вкусна, пастърма. Аз съм Христос - празнувам! Не съм като ония фараони, дето цял живот строяли гробниците си. Аз нямам нужда от гробница. Земята - Небето: храм срещу храм! Това е моята гробница!
МАГДАЛЕНА: Спиш под небето като войник.
ХРИСТОС: Като Бог!
МАГДАЛЕНА: Ти Ти ли си?
(Вали.)
МАГДАЛЕНА: Дъжд... дъжд... дъжд...
ХРИСТОС: Господ плаче за мен!
МАГДАЛЕНА: А за мен кой ще плаче?
ХРИСТОС: Аз! Да тръгваме.
МАГДАЛЕНА: Моята раница е по-тежка от твоята.
ХРИСТОС: Дай. (Взима й нейната раница.) Върви, върви... Реката ще придойде и ще залее моя камък. За ден-два. На третия ще се върна отново тук. Върви...

Явление второ

ХРИСТОС: ...Върви... върви... Горе на хълма ни чака гледката. От горе се вижда светът!... Върви... Върви... (Спират.) Голгота! Ето го светът! Целият! (Дъждът е спрял.) Голгота е жертвеник. Знам го…
МАГДАЛЕНА: Значи тука водиш жени? Докато се изкачваш…
ХРИСТОС: … желанието ми за любов се засилва.
МАГДАЛЕНА: Но аз едва дишам.
ХРИСТОС: Дъхът ми спира от любов!
Виждаш ли Витлеем? Как плува в маранята. Ерусалим!... Камъкът - Голгота - Йордан - Витлеем - Аз. Витлеем - Йордан - Камъкът: първи триъгълник! Ерусалим - Голгота - Небето: втори триъгълник! А в средата на шестоъгълника: Аз...
МАГДАЛЕНА: Много ли жени от Ерусалим си качвал тук?
ХРИСТОС: Бъди учтива с Господа - виж небето. Усмихни се - празник е. Така казвам на всички. Преди няколко дни качих десетина жени. Тогава не валя, тревата беше топла. Разпалихме въглища и пекохме риба.
МАГДАЛЕНА: А бира донесоха ли? Играха ли ти?
ХРИСТОС: Много добри жени - нито една не поиска от мене дете.
МАГДАЛЕНА: А пък един друг Ешуа в екстаз се самоскопи, за да ми бъде верен.
ХРИСТОС: Лошо - фанатик. Фанатиците са врагове на живота. (Пауза.)Голгота - моят Акропол, от който гледам света!
Дръж вярата по-близко до себе си и скопците ще намалеят.
МАГДАЛЕНА: Като атакувам небето с молитви? Напиши ми една бързо действаща молитва - искам да се влюбиш в мен.
ХРИСТОС: Жена. Само за това мисли. Виж небето, птичките... Шъът... Тихо... Душата на едно умряло магаренце минава покрай нас... (Ефекти.) Лек път, мила, невинна, чиста душице и помогни на оня отвъден, невидим свят да стане по-силен и да помага на нашия видим свят. Върви, върви, кротко, добро магаренце! Върви... Натам, натам, добра душице...
МАГДАЛЕНА: Нищо не виждам. (Гледайки надолу.) А, виждам! Защо онзи човек ей там до фурната още лежи?
ХРИСТОС: Защото господарят забрави да му отвърне на поздрава.
МАГДАЛЕНА: Ще дойде ли ден, когато господарят ще позволи на бедния да му целуне не само краката, а и ръката?
ХРИСТОС: Ще дойде ден, когато бедните и богатите ще се поздравяват само със “Здравей - Здравей”. И ще отминават с еднакви крачки.
МАГДАЛЕНА: И бедният няма да изчака богатият да отмине?
ХРИСТОС: И двамата ще продължат по техни си работи.
МАГДАЛЕНА: Господи боже мой!
ХРИСТОС: Ползвай по-краткото обръщение: “Боже”.
МАГДАЛЕНА: А дали някога хората ще станат равни и няма да има богати и бедни?
ХРИСТОС: В този свят - на Земята! - винаги ще има работни и мързеливи. В оня свят - на Небето! - хората са равни. Но равни пред божия съд и който е правил зло, ще бъде изправен за осъждане!... Моята малка страна, завладяна от римляни!...
МАГДАЛЕНА: Моят незначителен живот...
ХРИСТОС: Моят най-значителен живот на тая Земя! Нещо ми казва, знам, знам, че хората чрез мене ще разбират живота си. И Буда, и Конфуций са могли да се провъзгласят за богове, но не са го направили. Глупци или мъдреци? …
Знам. За моя живот ще се пише върху камък, глинени плочки, папируси, мед, кожа, пергамент и нещо бяло и нежно, което ще бъде измислено в Далечния Изток 100 години след мен!... Ръкописания за мен ще се подаряват на царе и царици...
Две хиляди години след мен животът ми ще се чете на две хиляди езика.
Витлеем - Йордан - Камъкът... Ерусалим - Голгота - Небето... Покажи ми корема си. За трети път го покажи. За трети път да видя. (Гледа.) Марийо Магдалено, виж. (Разголва корема си. Ефект.)
МАГДАЛЕНА: Ти нямаш пъп?! Боже мой, за теб ли се е писало още преди 400 години?
ХРИСТОС: Моята пъпна връв е въздухът, който свързва Земята и Небето.
МАГДАЛЕНА: И ще позволиш да ти се случи всичко от писанието?
ХРИСТОС: Мойсей - моят автор от Стария завет. Моят паспорт е започнал да се пише отдавна…
Ной е имал трима синове: Сим, Хам и Яфат. Аз съм потомък без... пъп... на Сим…
Моите сънародници няма да ми повярват - други народи ще вярват в мен!…
Не самият аз, а приказките за мен ще бъдат по-важни! Ще действат като магнит. Ще променят света…
МАГДАЛЕНА: Боже, Боже, Боже, Йоан Кръстител миналата неделя пръв те позна и рече: “Направете път на Господ!” . Ти се усмихна, влезе в реката дотук…
ХРИСТОС: За да измия греховете.
МАГДАЛЕНА: Река Йордан светеше…Водата понесе косите ти... Аз бях там…Едни се уплашиха, а аз още повече закопнях за теб.
ХРИСТОС: Някои са вървели към Господ чрез Буда, но не са успели да стигнат - защото аз съм, аз съм Пътят! Чрез любовта между мъжа и жената Бог слави себе си. Влюби се. Раждай деца!
МАГДАЛЕНА: Ооооо, но аз обичам теб! Ешуа, Ешуа, какво ти е? Стани...
ХРИСТОС: (Пада на земята, ефекти.) Градовете ще се превърнат в казарми, а животът във война с почивни дни, ако не вярвате в мен...
МАГДАЛЕНА: Ти говориш с тръбен глас като Господ?!... (Ефекти.)
ХРИСТОС: Душата на гълъб от развалините на Троя кръжи над мен...
Господи, позволи ми да те погледна в очите... Възвърни мъжествеността на евнусите и светът ще се оправи!...
Балсамирани хубавици разтварят дланите ми...
В канали за напояване плуват носилки, а на дъното са удавените господари, защото са пили бира с римските господари... Тази географска карта със скъпоценни камъни е най-вярната, защото на нея е отбелязан камъкът... моят камък!
Виждам ги, ето ги египетските йероглифи на “земя”, “вода”, “въздух”, “огън”...
Мостът е вдигнат... Спуснете моста да мина оттатък - чакат ме...
Ще се появят лъжци и ще твърдят, че те са аз...
Леността на хората е страшна, погубваща!...
“Който не почита Сина - не почита Отца, който го е пратил” - пише в момента Йоан...
Ето ги апостолите - моите биографи от Новия завет... Не отделяйте думите ми от мен. Върхът-долината-хоризонтът: каква перспектива!
МАГДАЛЕНА: Ешуа!...
ХРИСТОС: Сега кръстът е символ на безчестие и позорна смърт, ала след мен ще бъде свещен. 326 години след моята кръстна смърт кръстът ще бъде изровен от земята и въздигнат. Хората ще му се покланят и ще го целуват...
...Виждам, о, знам, ще мъчат моите братя и сестри, които вярват в безплътните небесни сили... Ще ги мъчат с нагорещени железа, ще ги затварят в тъмници, ще ги посичат с меч... Оо!... (Става, ефекти, държи магнита с провиснали по него гвоздеи.)
Ще умра за малко. Върху савана ми ще сложат 50 килограма аромати. Камъкът, с който ще затворят гробницата, ще тежи два тона. Гробницата ми ще бъде запечатана с римски печат! Но аз - Исус - ще счупя печата - и на третия ден ще възкръсна…
Тежат ми тридесетте сребърника в дрехата ми - къде се бавиш, приятелю, да ти ги дам?
МАГДАЛЕНА: Не искам да ставаш Бог. Искам деца. Утробата ми иска деца от теб. Очите ми, ръцете ми, кожата ми, душата ми, утробата ми те обичат!
(Пауза.)
ХРИСТОС: Внимание! Чрез моята смърт аз ще изкупя всички човешки грехове?... Но чрез моята смърт ще изкупя греховете и на идващите грешни човеци - мъже и жени?
МАГДАЛЕНА: Ще живеят спокойно в пороци, защото ще знаят за теб, че ти ще изкупиш греховете им…
(Пауза.)
ХРИСТОС: Грешка!… Голяма грешка! Грешкааа!…О, небеса!… Грешкааа! Вселенска грешка!...
(Пауза.)
МАГДАЛЕНА: Не може ли нещо да се направи? (Вади папирус със Стария завет.) Има ли някаква възможност? (Прелиства завета.) Ешуа, не ставай Бог, стани ми мъж!
ХРИСТОС: “Истина ви казвам, докато премине небето и земята, нито една йота, нито една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.”...
Само споменаването на моето име ще променя хората и живота дори 2500 години след моето раждане...
МАГДАЛЕНА: Броиш времето от раждането си?
ХРИСТОС: А откога?
(Ефекти.)
Господи, дори грешка да е - така да бъде! Готов съм на всичко! Ще изкупвам грешките и на грешниците. Направú ме такъв, какъвто си ме замислил при Сътворението!
Велики Боже, Отче, Душе святи - аз съм твоят син человечески!
(Пауза.)
МАГДАЛЕНА: А аз да стоя девствена? Така ли? Ще ми разиграваш гръцко театро само и само да не ме отървеш от моята девственост? Как не те е грях, Ешуа. Ти си готов да печеш риба, с която ти падне, нещо повече, готов си да се правиш на Бог само и само да си остана девствена. Ще ти отмъстя. Ще ме запомниш ти мене: аз съм Мария Магдалена! Ще легна с първия срещнат и няма да спирам да лягам - така ще те накажа, Исусе!
(Вика силно към минувач.) Ей, дрипльо, ти, ти гурелив и рошав минувачо, искаш ли да се повъргаляме здравата? Да събудим Голгота с любовни стенания! Виж как трепти коремът ми. Пияни за любов са бедрата ми. Устните ми изгарят за мъжки устни. Идвам, минувачо. Вдигни си до кръста дрехата - да не се бавим.
Искам прегръдката на всички мъже в света!
Ще се въргалям с мъже по двата бряга на Йордан, по склоновете на Голгота, по цялата земя... Ще ме запомни светът - аз съм Мария Магдалена! Ще ме проклина светът и за всичко това си виновен ти, Ешуа! Исусе! Христос! Страдай, измъчвай се! От непорочната Мария Магдалена (Съблича се.), ти, ти (Съблича се.), Исусе, направи (Остава гола.) блудница... Да не ти е прóсто!... (С дрехи в ръце тича към случайния пътник).
ХРИСТОС: Господи, между мен и жената тичаше едно безплътно дете и ноздричките му пламтяха. Къде изчезна то? Кога се отслужват панихиди за незаченати деца?... Всеки ден ли?
(Пауза. Ефект.)
Магнита... Гвоздеите... Какво си отредил за мене, Господи? Да бъда магнит и гвоздей? Длан и гвоздей? Човек и Бог?...
Болят ме моите тридесет и две години - започвам тридесет и три. Боли ме... Боли ме моят гладък корем... Боли... Боли ме... Раждам... Или се раждам от себе си?... Боли... Боли мястото на пъпа...
(Пауза.)
Хора тичат по хълма... Онзи трябва да е Матей. Другият трябва да се казва Йоан. Третият трябва да се казва Марко. Четвъртият трябва да се казва Лука... След тях трябва да са мъже с имена Павел, Петър, Яков, Йоан, Андрей, Симон, Филип, Тома, Вартоломей, Матей, Яков Алфеев, Юда... Юда, бедни младежо, на теб ще дам хладните сребърници - не взимай от други!...
Започва се!...(Ефекти)
Хора, обичайте се - в това е спасението - казвам ви го аз - издишаният от Господ.
(Ефекти. Пауза.)
След две хиляди години една жена с две имена, родена на седмо число под обедно слънце на август, ще вземе шестнадесет - шест и едно седем! - млечнобели тънки папируса и ще опише тоя дълъг ден…
В едно театро един човек и една жена, с коси като моите, ще се превъплътят в мен и в Мария Магдалена. Хората ще ги гледат, слушат, но преди да си тръгнат - да се прекръстят. Да се прекръстят! Амин!

КРАЙ

Забележка: “Христос и Магдалена” е отпечатана в книгата на Кева Апостолова “Мистерии” (заедно с още две религиозни мистерии – “Света Петка” и “Стояна и Ангел”, илюстрацията на корицата е от актрисата Невена Коканова), Издателско ателие Аб, София, 2006 г.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а