Евелина Кованджийска
Не пишете никога стихове |
Малкото момиче от големия град.
Със сини вени като героиня от „Завръщане в Брайтсхейд”
и с черепи по пръстите.
С детско лице и усмивка на възрастен.
Понякога пуши, а понякога не.
Изгубва се по капанчетата, за да намери нещо
от рано остарялото си детство.
И пише. Черно-бели стихове
като от старите филми
с онзи привкус на закъсняла романтика
и с мириса на трева.
Пише, но рядко говори.
Думите болят,
когато блъснат нечие сърце.
А под ноктите остава кожа
от такива стихове.
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на неделя, март 29 @ 23:22:53 EEST изпратено от grosnipe
Подведено под:
Седименти | * | поезия |
2750 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 3.66
Гласа: 24
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|