засмукал ни е пътят
и ние от него смучем
напред
да се засити с километри
а ние с движение
с почивка за цигара
с гледки
с маслинови гори
и олеандри и море
което се явява изненадващо
зад всеки хълм и мами
несигурно
променливо
·
живот ли е под планината
когато знаеш че зад нея е море
как да не прокараш две пътеки
по билото нагоре
и да се спуснеш отвъд където
отплуват лодки кораби и риби
и откъде се храни тази ненаситност
да гледаш да търсиш да откриваш
да си нов
на друго място
·
асфалтът е нагрят до меко
изпарява се морето
влагата от нас се изпарява
въздух и вода
е надписът върху колонките
на всяка следваща бензиностанция
от въздуха така олеквам
че преставам да усещам триенето
на гумите
водата пия
неутолимо тегли скоростта
пътят се стреми напред
без отклонение
табелите за изход отминават
като света отвъд стъклото
и магистралата се точи
зад прозореца
и пътят продължава
не е възможно да е
толкова просто
и всичко да се случва в този миг
да влиза леко в теб
и пак през теб да се оттича
за другите навън
·
по този път се вижда
как морето се явява и изчезва
като теб
и в тази криеница
подобна на любов
в изчезването отмалявам
в появата възземам се
от безпричинна радост
обратно
дълбочина и тъмнина
а после слънце над маслините
и смях
и лекота
18 юни 2008
силвия
Още сведения
публикувано на четвъртък, март 12 @ 10:45:40 EET изпратено от npb
