Станислава Станоева кристална памет |
изтръгва се от пясъчното си леговище брегът
облизва сухите си устни
и изчезва в пяната
от тук нататък
ще тъгуват без убежище тревите
преди здрачаване небето става лилаво
бараките по плажа
се разпадат в своите ръждиви дрехи
потъват в пясъка за да векуват
излизат рибите по плитчините
и издишват йод
през острите хриле на прилива
водата се отдръпва всеки път когато я докосвам
скалите се изгърбват
в порестите си мембрани
затварям в каменно мълчание студа
а вятърът го препарира
между солените си страници
събира фасове морето
мълчи и пуши
пуши и протяга
изтръпналите си ръце към хоризонта
а после ляга и заспива
сънува зимата
и тишината вътре в нея
| |
| |
Накратко | прилив в края на октомври
| |
Още сведения | публикувано на събота, март 07 @ 01:35:01 EET изпратено от stasta
Подведено под: | * | поезия |
1883 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 3.87 Гласа: 47

| |
Инструменти |
Версия за печат
Препраща на друг
| |
|