Евелина Кованджийска
Метаморфози |
Разсъбляках думите,
сега голи падат от устните
и се търкалят-
без глас, без лице,
полуопитомени.
Облечени
имаха душа
и даже харарктер,
но аз ги харесвам така-
голи.
После заших устните.
По смуглото ми лице
се виждаше
само една тънка ивица.
Искам да крещя,
но няма как.
Спестих
болката
на околните.
За финал нарисувах
жълто слънце
на дрехата си.
Такъв е живота.
Без думи и без устни мога,
но как да живея
без илюзията,
че мога
да бъда
слънчоглед.
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на понеделник, февруари 09 @ 12:57:58 EET изпратено от grosnipe
Подведено под:
Думи на кръст | * | поезия |
3030 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 3.84
Гласа: 25
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|