Евок Севок — главен редактор: Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 4 / 2008 г. - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Феноменът „Български доносник“

Чели ли сте статията „Шеф на ДС, явочник, доносник и побойник (отиват) на срещата на българските медии в Мадрид“, която беше публикувана в сайта „Кафене“? Знаете ли, че на тази среща трябваше да присъства делегация на нашето издание, водена от Евок Севок? Чухте ли, че в последния момент, вместо нас в самолета се качиха Тошо Тошев, Христо Стоичков, Георги Първанов и Димитър Иванов? Останахме като гръмнати. Ето част от статията:

„Известният футболист и бивш национален селекционер Христо Стоичков е сред гостите на Четвъртата среща на българските медии в Мадрид... Неотдавна Стоичков преби български фоторепортер в Барцелона и грубо блъска бременната му съпруга... Бившият шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност и издател на в."Земя" Димитър Иванов също ще присъства на срещата. Участник е и главният редактор на „Труд“ Тошо Тошев, известен като сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним "Бор". Четвъртата среща на българските медии е под патронажа на президента Георги Първанов, известен като сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним "Гоце".

Сега вече знаем защо бяхме пренебрегнати — защото нямахме доносник в делегацията си. Спешно проведохме събрание (с агентурен и доноснически дневен ред), на което взехме решение Евок Севок да изучи опита на Георги Първанов, Тошо Тошев и Жоро Коритаров, и да предложи варианти за излизане от затрудненото положение. Накарахме го да провери как вървят досиетата на доносниците в момента — готови сме да платим по сто лева за досие, което да съдържа саморъчно попълнени разписки и подробни отчети за направените доноси. Надяваме се, че като се снабдим с тези документи, ще станем част от феномена „Български доносник“ и пред нас ще се открият блестящи възможности за медиен туризъм по света.

Лайф в Коритото на Коритаров

Предаването „Коритото на Коритаров“ по Нова телевизия е истинска атракция. Опитът на водещия, който в младостта си е бил теляк в централната софийска баня, му помага да предразположи гостите си и да ги разсъблече до най-интимните им мисли. Още по онова време, наречено комунистическо, Коритаров е развил необикновената способност да разтрива не само мускулите и тлъстините на своите клиенти, но и мозъчните им гънки. В процеса на това разтриване, доведените до умствена превъзбуда граждани, са споделяли с него опасни мисли. Тези мисли щяха да бъдат загубени завинаги, ако прецизният теляк Коритаров не ги беше записвал надлежно и внасял прилежно в безценния архив на Държавна сигурност. Благодарение на него днес разполагаме с изключително ценни свидетелства за умствените нагласи на достойните българи от онзи период. Сами разбирате какво богатство е това. Осъзнал значимостта на своето дело, Жоро Коритаров е решил да го продължи. „Коритото на Коритаров“ е тъкмо това продължение. Телякът отново е в стихията си — чевръсто разтрива мозъчните гънки на... кого мислите? На престъпниците, приятели. Престъпниците замениха порядъчните граждани. И в това няма нищо неестествено. Вижте какво пише в биографията на Ал Капоне:

"Една от личностите изиграли най-важна роля в живота на Ал Капоне е Джони Торио... От него научава за необходимостта, пред обществото да се показваш като примерен гражданин и да разделяш семейната от “професионалната” сфери." (Източник: сайта "Криминалист")

В мокрото студио на Жоро Коритаров днес се извършва точно това удивително преображение – престъпниците се превръщат в примерни граждани. Опитомени и насърчени от опитния теляк, те прохождат пред очите ни в един нов за тях свят. Магьосникът, който навремето успя да превърне много порядъчни граждани в престъпници (от гледна точка на комунистическия „морал“), днес със същата лекота превръща престъпниците в порядъчни граждани. Геният на този човек е невероятен. Той е една от причините да съществува феноменът „Български доносник“. Както Джони Торио е бил кумир за Ал Капоне, така и Жорето Коритаров е кумир за нас идиотите. Израстването ни като бъдещи образцови доносници включва внимателното изучаване на живота и делата на този невероятен гранд доносник.

Как се държи днес агент "Бор"

Подкрепата, която получава Тошо Тошев от много журналисти и издатели, откакто беше обявен за „явочник“ (домакин и организатор на доносниците), ни убеди, че да си белязан от съдбата като агент на Държавна сигурност, е много изгодно. Тошо Тошев не само, че не загуби високите постове, които заема, но постигна и нови успехи: току-що беше избран за лидер на Партията на доносниците, която е най-влиятелната политическа сила у нас. България е уникална с това, че кариерата на един доносник не приключва с „осветяването“ на агентурното му минало, за него най-хубавото тепърва започва. Всичките ползи, които доносникът е извлякъл, докато е действал на тъмно, се умножават по десет, след като го извадят на светло. В момента сме в процес на масово „осветяване“ на доносници — изгряват имена, които отдавна са забравени. Тези имена мигновено се активизират, свързват се с останалите доносници и започват трескава дейност. Доносниците са известни с това, че се подкрепят във възход и падение. Тук е силата им, защото почтените хора се подкрепят само във възход (за морален възход става дума) и затова са толкова слаби в дни на национално падение.

За главния редактор на в-к „Труд“ писахме в брой 4 / 2006 г. Там разказахме как Тошо Тошев вкара театъра в клозета, как след това беше избран за председател на Съюза на издателите, после получи орден „Стара планина“ от колегата си агент „Гоце“, грабна голямата награда на медийния фестивал в Албена и, разбира се, беше удостоен с Ордена на перачките от Държавна сигурност. На церемонията по връчването на последната награда, беше похвален, че бельото му е много чисто и ухае на лавандула. Истинско съвършенство! Но благоуханието не е единственото достойнство на Тошо Тошев. Той притежава и голяма доза решителност. Когато наскоро се заговори, че много журналисти са били подслушвани от секретните служби и опозицията се зае да ги защитава, лавандуленият орденоносец обяви, че журналистическото съсловие, чийто представител се чувства той, не се нуждае от чужда помощ, за да реши проблемите си. След това Тошката оглави делегация от сродни журналистически души и всички вкупом се изсипаха в ДАНС. Там проведоха разговор с председателя на агенцията Петко Сертов. Ето какво сподели лавандуленият явочник след срещата:

„Петко Сертов, залагайки пред нас не само честната си дума, а и желанието за незабавна своя оставка при положение, че не казва истината, заяви, че няма журналист от медиите в нашите творчески съюзи, който да е подслушван във връзка с неговата работа или друга негова професионална дейност по политическа поръчка.“ (Източник: в-к „Дневник“ - 02.10.2008)

По-късно се изясни, че журналистите са били подслушвани масово, като изключение е направено само за Тошо Тошев и сродните нему души... Разбрахте ли сега кои са силните на деня? Как да не се съюзи с тях човек, как да не се кротне в агентурните им творчески организации — тях нито ги подслушват, нито ги преследват, нито ги бият, само ги отрупват с ордени и други благини:

„Докладът (на авторитетната организация „Репортери без граници“ — б. р.) посочва, че собствениците на медии в България често следват политика, изгодна на управляващите, защото по този начин си осигуряват приходи от различни обществени поръчки и реклами, спонсорирани от правителството на страната.“ (Източник: сайта „Кафене“ - 22.10.2008)

Колко хитро! Веднага ще си уредим среща с Тошо Тошев. Ще го поканим да изнесе лекция пред идиотите от Безмозъчния тръст на тема „Ролята на явочниците и доносниците в доенето на правителството“. Искаме да се кооперираме с неговите могъщи творчески съюзи и после да лапаме и да цицаме на воля.

Иво Инджев откачи

Много от „осветените“ агенти и преди това си бяха ярки личности. Тодор Колев например. Във филмите „Опасен чар“ и „Двойникът“ той е истинска звезда! Ами на сцената? Гледали ли сте „Човекоядката“ в театър „София“? Там игра другаря Топузов! Салонът винаги беше пълен и ярко осветен. Такъв великолепен актьор не може да бъде лош агент. Същото важи и за президента Първанов. Няма съмнение, че нашият чудесен президент е бил чудесен агент... Преди няколко дни беше „осветен“ и Людмил Стайков. Той се прочу с епичните си филми „Време разделно“ и „Хан Аспарух“. Значи Людмил Стайков е бил епичен агент...

Ние глупаците обаче харесвахме най-много Доньо Донев. Той направи великолепни филми за нас и по всичко личи, че е бил агент-глупак. Писал е доноси срещу себе си. Уникално, нали! Твърди се, че автодоносите са били специален метод, с който са засекретявани най-ценните доносници в Държавна сигурност. Това е абсолютна лъжа — нито Георги Първанов, нито Тошо Тошев, нито Жоро Коритаров са писали автодоноси. Те по-малко ценни ли са? Хайде, стига! Доньо Донев завърши дните си в усамотение, изоставен от благодетелите си, а тези тримата още се кипрят по високите балкони на властта (т.е. още са ценни) и цял куп високопоставени благодетели, продажни журналисти и откровени нищожества като нас ги поддържат. Автодоносите са плод на глупостта на Доньо Донев — другарите от Държавна сигурност са му заповядали „Почвай да доносничиш, че иначе жална ти майка художническа!“ и той, горкият, почнал да пише доноси срещу себе си. За да не навреди на колегите си. После го наклеветиха, че бил писал и срещу тях. Няма такива работи. Само срещу себе си е писал Доньо. След това са добавяли други имена под автодоносите му, преправяли са ги. Доньо ще остане в историята на тайните служби като човекът, който сам очерни себе си, навреди на кариерата си, не можа да си купи компютър от бедност и продължи да рисува на ръка, когато другите, истинските доносници, ползваха компютъра, за да си играят шах с него. Ей, за т'ва си го обичахме ние Доньо Донев — мир на праха му — талантлив, но глупав.

От няколко месеца обаче имаме нов фаворит — Иво Инджев. Тоя човек ни зашемети със статиите си. Около погрома на сайта „Опасните новини“ и побоя над журналиста Огнян Стефанов пусна много остри неща и демонстрира безумна смелост. Казахме си: и тоя пич превъртя. Само абсолютна откачалка може да се вре така между чуковете (Огнян Стефанов беше потрошен с чукове). Точно тогава Комисията по досиетата пусна новината, че Иво Инджев е бил агент на Държавна сигурност. За повечето хора това беше стара и поувяхнала новина. За да я освежи Иво Инджев обяви, че е „ненормален циркаджия“ (вижте материала „Внимание: ако не сте ваксинирани, не четете този текст, опасно за живуркането“ в блога му). Това много ни хареса - точно такива ненормални циркаджии сме и ние идиотите от Безмозъчния тръст. С Иво Инджев имаме една и съща диагноза. Напихме се от радост, разлудувахме се. Иво Инджев е наш човек! Веднага го приемаме за член на Безмозъчния тръст. От този момент всички упреци към нас, че сме анонимни, че се крием, че нямаме смелостта да излезем с имената си пред обществото и да понесем справедливата тежест на чукчетата (ние още не сме заслужили да ни млатят с истински чукове, но работим по въпроса) за това, което пишем, отпадат. От този момент Иво Инджев е нашият представител пред публиката и пред чукчетата. Ако нещо в Минижурнала не ви хареса, търсете него, ако сте ни назлобели така, че не можете да устоите на порива да ни размажете като хлебарки, той е на ваше разположение. Удовлетворете се. Хубаво, пълноценно се разтоварете...

Само да не ви хрумне, изроди такива, заради безумните статии, които пише Иво Инджев, да отупате нас. Не сме се разбрали така! Заради статиите на Иво Инджев ще си биете лично него, а заради нашите статии — пак него.

Секретно приложение

ВИДОВЕ СЪТРУДНИЦИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

— Информатор — този вид агенти доставяли генерална информация чрез случайни наблюдения. Това била най-голямата група, използвана от всички управления.
— Агент „явочна квартира“ — тези хора били вербувани, за да предоставят тайни места за срещи — т. нар. явки.
— Агент „пощенска кутия“ — тези хора предоставяли адресите си за получаване на кодирана или друга информация от страна на МВР.
— Агент „маршрутник“ — тези хора трябвало да проникват в трудно достъпни слоеве като високи политически кръгове или бандитски групи.
— Агент за влияние — това били хора на високи позиции, които могат да оказват влияние на общественото мнение.
— Вербовчик — МВР използвало такива агенти, когато не искало да се излага на показ, особено в случаи с хора, за които имало съмнения, че вършат подривна дейност.
— Агент за връзка — тези хора били употребявани често за операции под прикритие, за да осъществяват връзката между различни управления на ДС.
— Паралелен агент — наблюдавал и оценявал работата на останалите агенти.

Източник на секретното приложение: Уикипедия

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а