литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Виргиния Захариева
ИРАН НОРВЕГИЯ ТЯ
Страница: 2/3


II

Ела
Вечерята те чака
Ще пропътуваме червата
Гладкия корем
Котка съм, където те боли
Сервирам ти картини
Късче лед с риба заспала
Бульон с някакъв йероглиф податлив на суета и на пара
И разбира се залез

Поканих, надявам се нямаш нищо против,
Жабата — чайник, Повелителка на стоте билки
О, но така се страхувам
Че ще сложиш пред мен едно друго момиче
Някой, когото не искам да зная
Хвърлям по тебе ледени буци, а жабата във врата на тази
Която си позволяваш да водиш вместо теб
Вместо теб

Сега прищипана тук в моите стаи стоиш накриво
Откъде да те почна и какво да правя
С всички тези записани и прочетени мисли
С този поглед отдолу
С тревогата ти да си сега в това тяло
С гастрита, освен да го оженя за моя и
Да си родим една язва


Как да те сложа
Като нямаш нито поставка, ни дръжка
Държах за малко ръката ти, докато пресичахме някаква линия
Беше добре. По-добре
Пак този трепет
Какво искам, като ти си човек, а търся
Отдавна искам среща с това, което в мен още спи
Струва ми се у теб е даден на съхранение
Ключът от далечната стая
Която съм обитавала и
Вече е време

Настани в нея всичките си желания
За да припозная забравените
Декорирай я с цялото нахалство на твоите цветове и мечти
Забоди в средата най-важното
Което да подлюти и креслата
Така че на тях никога да не може да се седи

Докато танцуваш пред прозореца, убедена, че никой не те вижда
Аз милвам някои изтънели места
Нищо красиво тук не е трайно
Пророкувам от ъгъла да те предпазя
Ако видя да се заиграваш с моите пепелянки, те мразя
Ако пък се уплашиш и потърсиш някакви други  в другия ъгъл
Ще те презра
Зная, тясно ти е, но нали затова сме дошли
Да открием вратата
Вместо това ме предаваш
Изритваш папагала от клетката и очакваш там семена
Впрочем запознах се с една мишка под шкафа
Която ни кани на вечеря в четвъртък

Но в мен едно зле опитомено животно още дебне, оставя следи и
Рисува от сутрин до вечер, стрелки към прозореца
Не ги виждаш и пак питам
Толкова непоносима ли е за теб Тази
Която в тебе живее, че си готова да я загубиш и дълго, дълго
Без надежда да я отвоюваш със векове
Кога успя да я удушиш, че ти трябва фередже за алиби
Но ТИ СИ под това покривало — излез от там и се виж
Не е горещо тук,
Нито така протегнати писменостите
Музиката не е облягане
Хората, които сега се учат да произнасят своето име са в толкова тъпа възраст
И стрелба не се чува

Хубава си. Да
Ще ти отива автомат — тази мъжка играчка
Черна кожена куртка, курва
Ще ти отива една революция. Две
А деца
Но децата няма да бъдат нито начало
Нито край, нито извинение в този текст

Рецитирам един коан с дрезгав в началото глас

«Ако не бяха гласовете им
щеше да ги няма
белите чапли
в утринния сняг...»
[*]


А ти гледаш сериозно
Очите ти пълни със чапли
Опитвам да се откача от порива да ти служа
Идваш, мачкаш едно цвете и
Искаш да заплатя затова, че навън застудя
Че по стъклото пак са излезли брадавици
Да ти дам онова, което не си давала никому
Оглеждаш се в мен и се ядосваш
Че не внимавам
Бързаш, слагаш началото, края
Хлъзвам се по краката ти
Дълги струи обути в черно
После по костеливите ти ръце
От глад или да могат да сграбчват
Но ще ти трябват упойващи средства
Защото още съм жива
А не боравиш уверено с любовта







Назад Назад (1/3) - Напред (3/3) Напред



  
Накратко
Да полегна в някоя книга или
Просто да постоя срещу мен

Още сведения

публикувано на събота, юни 21 @ 13:54:34 EEST изпратено от nikyat

Подведено под:
Семейни дългове | * | поезия |

3557 прочита

Бележки под линия:
[*] Стих от Дзенрин кушу.

Още в тази връзка
· Виргиния Захариева


Най-четеното в блок Семейни дългове:
Стихове


Рейтинг
Средна оценка: 1.66
Гласа: 9


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"ИРАН НОРВЕГИЯ ТЯ" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.13 Секунди