Франк Кльотген: Искам плочки - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Вътре в житото

Когато жъна житото, жъна го покрая
Защото навътре в житото, не жъна с удоволствие, зная
Там изгубих и жена и дете
Вътре в житото
Затова жъна само покрая, когато жъна в житото
Стига ми един хляб — да, защото любовта ми умря
Изгубих и жената и детето
Навътре в полето

Жълто-златни във вятъра се клатят класовете
и звучат, като че там са на дете и майка гласовете
Ето! И пак!
Да! Но не! Това е само тон от проклетия мобилен телефон
“Ало?”
“Тук е Скандинавеца. Интерес за бизнес?
Бих могъл да ти направя тук едно предложение
заедно с гратис консултация, и съм близо — в твойто полезрение
седя точно срещу теб
ето тук назад в браздите
и не се ядосвай пич, имаш нужда от парите!’’

Бил е преди мен тук, помисли си само човече
скандинавеца седи там вече
клекнал на нивото на стъблата —
класовете пред главата
само враните в небето дебнат сламено-русата глава
Така скандинавеца се разпознава —
руса коса — глава — врат — тяло — и две ски накрая
На тях се промъква той нощем през полята
Прави мебели и телефони и дебне...парата

Когато жъна житото, жъна го покрая
Защото навътре в житото, не жъна с удоволствие, зная
Затова жъна само покрая, когато жъна в житото
Стига ми един хляб — да, защото любовта ми умря
Изгубих я
Там в полето

Там където в златните класове вятъра напира
трябва някъде Скандинавия да се намира
и винаги когато мрак се спуска
и сумрак сред стръкове са пръсва
започва се движение в житата
Там зорко наблюдава скандинавеца
със закопчани на краката карвинг ски
започващата вече вечер
Поради дългата зима той може без грижи
и в тъмното без проблем да се движи

И от полето напред
те се спускат без чет
по снегоринови бразди през нивята
натискат здраво ската
Нощ след нощ назрява тук похода на викинга
И не получават и не получават и не получават достатъчно никога

Шавливите пръсти от Холменколен
ски шанцата искат да ползват
да грабят обират отмъкват
Носни косми от Буркашлитцен
Четината от Бикинизонен
Кичура в Брадавица е ро’ден
дърпа и скубе’
Попската Брада снове
Хрястряспрас Къртицата игрива
Рапунцел размятала грива

А Едвард Григ със щипци-ръчища
и той със тях не се засища
Мюнхаузен пророкошмекер
Йоресмьоре Кнакебекер
Ибсенпипсен и Роксет
към твоето легло пълзят без ред
очила на поети, на докторите лещите и те
за миг изчезват — „а, ама къде са бе?”
От нощното шкафче на педагога
очилата са откраднати — „За Бога!”
нагло остригани и отмъкнати коси се поставят
между стъклата за да се изправят
Куфарът — затворен, заключен —
набега на човека от Север — приключен
Той тръгва обратно по своите следи
плячката сега да усвои
стъклото се претопява
косата на върви става
Това ме навежда на мисълта
май намерих вярна следа:
Оптичен кабел!
Проясни ли ти се сега, невежа?
Та отдавна тук сме вързани в скандинавската мрежа!

Ток, интернет и SMS
Скандинавеца управлява ги днес
Мисли си човек, бил е за юзър готов
и го потребява вече скандинавеца
Vattenfall и волтажна подкрепа
Скандинавеца пред окончателна победа?
Не на мене тия номера,
прибирам се у дома
и изтръгвам всичките лайна
от стените кабелажа
край със шпионажа
На подслушвача ухото ще откъсна
сателити, антени ще прекъсна
вентилатор на тавана, кафеварка
шах-компютър, яйцеварка
скенер, печка, абсорбатор
принтер, миксер и пасатор
сандвич-тостер, тон-колони
FM тунер, диктофони
не ми дреме дявол да ги вземе
На парченца ги троша говната
детето се изсра, мои са лайната
нахаквам ги на колата в ремаркето
и ги извозвам на полето

Когато наторявам житото, наторявам го добре
Северните орди се излежават във нивята
Толкова ли е близо свинята?
Ще й подпаля гнездото
отпред или отзад или отдолу отгоре —
три пъти връз него бия
заради Норвегия!
Немам никакви желания
да дам и стотинка за Дания
За Швеция скоро не ще се говори
И край със финландския, няма какво да се спори

Когато жъна житото, аз жъна
и жъна и жъна, започвам отпред и обръщам
обратно давай вършея още веднъж покрая
стига ми и един хляб — да, останалото е фира
И в грохота дочувам викове
Жената и детето тук ли са и те?
Но Боже както винаги — твърде късно вече
Каквото бе и можеше да бъде се ожъна
И във зрялото поле заоравам повторно плуга
Защото не получавам и не получавам и не получавам достатъчно никога

Когато сея житото, сея го покрая
Защото навътре в житото
Ни един гъз не е загубил нищо — зная
Затова сея само покрая
когато отивам в житото
Засявам покрая, но и там зърното гние
Загубихме ние
Навътре в полето

Напред (2/8)

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а