Юрг Халтер
Из „Докоснах света“ | Страница: 3/4
Аз съм една черна, в центъра на мисълта криеща се точка
Аз съм една черна, в центъра на мисълта криеща се точка
и съществувам в разума на пъстротата на света който
не мога да избегна
Оттласната съм от сухата, студена Земя
родена под тъмна, незначителна звезда
бях вдигната от земята светеща мрачно
Седя превита върху камък в полето
свиренето на щуреца: —
афоризми за смъртта, напротив —
Протягам ръце, нагоре към слънцето гледам като най-печалния му
лъче-получател
присъствието ви на земята е последната клечка кибрит в ъгълчето на устата
на врага ми, на действието
във главата ми: на един кръстопът държи
един отегчен безделник ръцете си пред изгорялото лице и–
Краката ми се подкосяват, прелита земята покрай коленете ми
Какво е състоянието ми? — Аз съм натъжен
и не намирам изход.
Уча се да умирам, без да се отказвам
без да се обединявам, без да правя крачка
без да се стремя
упражнявам се, браня се и се предавам
След яркия следва тъмния миг
спуска се клепача
зад окото усърдието продължава
Там, оглед на безкрайността съм аз
една изплюта във вселената костилка черешова, която пита: „Какво е светлинна
година?“
— полетът ми не продължава и два метра–
какво би било необходимото действие?
Задържам се и се облягам
назад в тежко кресло.
Аз съм този, който пита: „А ако се чувствах добре така меланхоличен?“
Така запазвам чувството на лека меланхолия
за времетраенето на едно посещение на бар в гърдите ми.
Мислите ми са разходка през случайните градски пейзажи на
на стената и–
Питаш за трайното? — Казвам, след Апокалипсиса черепа ми взема в ръка
непокътнатото огледало и пита: „Раят ли съм или Ада или само единия
невярващ череп в средището на човешката история? Възможно ли е?
Аз, последният череп?“
Питаш за твоето място? — Обвиняваш, че си ваксинация
питаща за своя разсъдък
вярата била замък, направен от въздух, който ти не вдишваш
и ти говориш разбира се, но лекомислено край мен
лежиш, спиш, гледам те
казваш, волята била неспокоен кон, езикът разлагащо се
лаврово листо
Седиш на ръба на леглото
пиеш вода
минаваш през вратите, изкачваш стълбището
стоиш на покрива, гледам те
сядаш на един градински стол
подпираш главата си, погледа —
Между небето и земята, — не се случва нищо
ти имаш съвсем будни очи, — аз знам съмнителни трикове
 Назад (2/4) - Напред (4/4) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на понеделник, септември 17 @ 10:45:01 EEST изпратено от grosnipe
Подведено под:
Игла за грамофона | * | поезия |
7474 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 2
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|