литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Евок Севок — главен редактор
Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 4 / 2007 г.




Златната ера на гротеската
Част първа

Мерилин Менсън пристигна в България с намерение да прекрати творческата си дейност, а си тръгна с идеята за нов албум. Новината гръмна по световните медии:
„В София — града на мъдростта, възторжени фенове идиоти възродиха Мерилин Менсън... Отсега нататък всеки творец в криза ще ходи на това място и ще търси творческо изцерение... Мерилин Менсън отново е гръм за ушите и лазер за очите... Идиотите от града на мъдростта („софия“ значи мъдрост) лекуват апатия, творческа немощ, меланхолия и дори всемирна печал“.
С това последното малко са ни надценили, но пък колко добре звучи „идиотите от града на мъдростта“!

Кой е Мерилин Менсън? Славно копеле, което пее и рисува, пише и спортува, а в свободното си време се среща с основателя на Църквата на сатаната. Псевдонимът му е съчетание от имената на Мерилин Монро и серийния убиец Чарлс Менсън. На 4 юли — националния празник на САЩ, трябваше да си бъде у дома, но кацна в България. Защо в България, а не в Китай? Защото в Китай няма толкова много възторжени идиоти. Личи си, че Мерилин Менсън има тънък усет за географското разположение на държавите и е осведомен за броя на психиатричните клиники във всяка страна.

Дългосрочните цели на този шемет са да срине американското общество и да сложи край на християнството. Поздравления за амбициозната програма! Впечатляващ идиотизъм! Изцяло го подкрепяме. Песните му отдавна са във фонотеката на Безмозъчния тръст. Сега ги вкарваме и във видиотеката („вид идиотека“ — не я бъркайте с „видеотека“). Но усвояването на парчетата му не стана изведнъж. В началото го слушахме, без да го разбираме. Случвало се е да се съберем на празнична вечеря и да си пуснем „This is The New Shit“. Изключителна песен, пулсиращо ритмична — слушаме я с възторг и ядем с апетит. Дето се вика, апетитът идва с музиката. Веднъж дори хапвахме и пийвахме на една сватба под затрогващите звуци на тази песен. Но наскоро Орфей Пънкаров взе един речник и откри, че „This is The New Shit“ означава „Това е новото лайно“. И добави: „Да ви е сладко!“ Да не мислите, че се отказахме от музиката или пък от яденето. Напротив, нахвърлихме се още по-лакомо на тях. А Орфей Пънкаров, като видя колко добре се отразяват на апетита ни музикалните лайна, започна да изследва още по-внимателно клозетния репертоар на Мерилин Менсън и откри нова музикална екстравагантност: „Аз съм лице, гримирано с пикня и лайна, и подсладено“ (от албума му „Портрет на американското семейство“).

— Ха-ха-ха! — разсмя се Терсит. — Да им е сладко на американците с този подсладител! — и бодна с вилицата няколко варени агнешки чревца.

— Знаете ли, че на празниците на глупците през ХVI век — каза Елитис Панелис, — хората са се замеряли с лайна?

— Стига бе! — погнуси се Севастократ Игнат Ненадупев и повърна.

— Ти си болен бе, човек! — разтревожи се Прометей Ометей.

— И много са се забавлявали — продължи Елитис Панелис. — Избирали са си крал на глупците и са го замеряли с лайна, а той от висотата на своето положение е пикаeл върху тях.

— Гадно! — простена Севастократ Игнат Ненадупев.

— Ти братче, много дебели книги почна да четеш напоследък, поумня и ето резултата — повръщаш, боледуваш... - каза с нотки на още по-силна тревога Прометей Ометей. — Остави ги тия тухли, съвсем ще се повредиш!

— Този век как се наричаше? — попита Петокласникът Волтерчо.

— ХVI век, момчето ми — каза Елитис Панелис и приглади буйния му като слог на сатирик перчем.

— Само лайнари ли са живели през ХVI век? — попита отново Петокласникът Волтерчо.

— Не, момчето ми, в ХVI век е живял и великият писател Франсоа Рабле.

— Писателят на лайнарите — заключи Петокласникът Волтерчо.

— Не-е... всъщност да, момчето ми, на лайнарите католици, лайнарите протестанти, лайнарите крале и министри, лайнарите кметове, лайнарите бизнесмени, лайнарите хардлайнери...

— Ох, ще повърна! — изпъшка Севастократ Игнат Ненадупев.

— Че нали вече повърна бе, човек?! — изуми се Сизиф Държелиф. — Ти не сереш ли, какво? Как може да се гнусиш от такива работи?

— Ох, гнуся се!

— Ей, стегни се малко! Голям чистофайник стана, мааму стара, идиот, пък чистофайник...

— Но пък и Панелис прекали! — сопна му се баба Хера. — Навърза ги едни, наистина да му се доповръща на човек. Че по-спокойно, де!

— Не е зле да се успокоим наистина — каза Евок Севок. — Темата много се разточи и разми, а главните достойнства на нашето издание са сбитото изложение и точното поднесената глупост.

— Добре, хайде да приключваме, как ще озаглавим темата?

— „Златната ера на гротеската“ — каза Евок Севок.

— Защо? — учуди се Бакхус Екстрактус. — Дотук говорихме само за лайна. По-добре да я озаглавим „Златната ера на лайната“.

— Ти да мълчиш! — смъмри го баба Хера — Нали тези лайна трябва да бъдат вкарани в някаква естетическа рамка, за да имат успех сред читателите. „Златната ера на гротеската“ си е тъкмо на място.

— Естетическа рамка за лайната! Това ли правим наистина? — разтревожи се Севастократ Игнат Ненадупев.

— По-лошото е, когато лайната са естетическата рамка.

— Че има ли такива случаи?

— Ти в кой свят живееш, бе!


Франсоа Рабле напуска ХVI век

На адреса на Безмозъчния тръст се получи писмо от Управителя на ХVI век Етиен Доле. Ето какво пише той:

„Здравейте приятели,
Преди два часа бях уведомен от Франсоа Рабле, че напуска ХVI век и се отправя към ХХI. Понеже никой не е изчислил още разстоянието между вековете в километри, не се знае кога ще пристигне при вас. Възможно е да пренощува в ХVII век, ако фанатиците на класицизма не го погнат с камъни и пръти, и в ранни зори да се отправи към ХVIII век. Там също не го чака нищо добро, защото управител на ХVIII век е Волтер –— човекът, който твърди, че 90 % от творчеството на Рабле е гадост и трябва да бъде пратено на боклука. Въпреки тези неудобства, Франсоа Рабле е решил да предприеме това пътуване, защото от ХIХ век нататък той има само почитатели и приятели. Всички се прекланят пред таланта му и най-много ценят онези 90 %, които отвращават Волтер. Да се чуди човек как така два века Рабле е подложен на хули и клевети, а след това два века на прослава. Какво разминаване във вкусовете... Та значи Франсоа Рабле ще пътува деня и нощя, само и само да се добере до благодатния ХIХ век, където го чака тържествено посрещане с богато угощение и славни тостове. Той вече разполага с програмата на церемонията и е дълбоко трогнат. В ХIХ век Рабле смята да остане три дни — да посети известни места, да се срещне с Квазимодо и други мили хора, да пие и да се весели. Възможно е романтиците да се опитат да го задържат при себе си, като го напият порядъчно. Те толкова много го обичат, че не биха се спрели пред нищо, за да обогатят с него своето приказно общество. Но Франсоа Рабле се е запътил към вашия век. Той смята, че вие сте създали идеални условия за нов разцвет на изкуството му. Както е известно, Рабле е енциклопедист. А благодарение на компютъра и интернет всички хора в ХХI век (включително и идиотите!), са енциклопедисти. Така че енциклопедистът отива при енциклопедистите. Бъдете така милостиви да му покажете вашия прочут компютър и да улесните първите му срещи с него.

Сега вече знаете защо великият Рабле напуска ХVI век — векът на догарящите клади, и се мести при вас.

Сигурно се чудите, че пиша на вас идиотите, а не на френския президент, примерно. Помислете и ще разберете защо постъпвам така.“

Етиен Доле — Управител на ХVI век,
разчекнат и изгорен на кладата в Париж,
приятел на Франсоа Рабле



Поклон пред г-н Доле за смелостта му да стане „еретик“ и за това, че предупреди първо нас за визитата на Франсоа Рабле. Това е голяма чест. Чакаме Ви, г-н Рабле! Вие сте наш кумир. С компютъра ни ще свикнете бързо. Напоследък той блести с интелект — казва „наздраве“, когато някой се приближи до него с пълна чаша и я чукне в монитора. Като сложим чинията с мезетата върху него, казва: „добър апетит“, като го залеем с ракия: „за бог да прости“, а като разбием бутилка с коняк в кутията му: „на късмет е“. Голям умник ни е той, бързо напредва, няма да скучаете в компанията му. Идвайте по-скоро!


Скандал между Волтер и Рабле

На границата между ХVII и ХVIII в. избухна скандал между Франсоа Рабле и Франсоа Волтер:

— Как можахте да опетните името си с този циничен и гнусен роман „Гаргантюа и Пантагрюел? — тросна се Франсоа Волтер на своя предшественик.

— А вие защо носите моето име? — не му остана длъжен Франсоа Рабле. — Сменихте фамилията си, а името оставихте.


Помощ за пиратите — трик втори

Здравейте разбойници — майстори на взлома, виртуози на сорса, грабители на кода, сладури ненагледни и ненаситни! Напънахте ли Winзора, опаткахте ли триизмерната Глиsta? Внимавайте, че Били Гепи Гейдз е пуснал ново електронно куче, което надушва пиратите при изключен компютър и ги захапва за топките. Доста хора се вайкат по форумите — не четете ли? Чичко Били не се шегува вече — мина онова време, когато един Winзор служеше вярно на 300 компютъра и чича ви Гейдз си правеше пас. Ха! От любов към ваша светлост кракерите ли си траеше той? Ми да. Не е за вярване, но тъкмо вие му разпространихте операционната система по света. Чичко Били заложи на вашите неръкотворни таланти и спечели популярност. С ваша помощ се нахака във всеки дом и сега изнудва кротките и доверчиви ваши клиенти. Winзор на аванта ли? Я снасяй 240 $. Ха! Какво отношение към колеги пирати?! Айде на бас, че никой от вас няма да снесе 240 $. Вие да не сте щрауси. Освен това имате избор. Вече ви открехнахме как се подкарва Knoppix лайф CD. Сега ще продължим с триковете и трикотажа – ръгнете пак диск Knoppix в компа. Стартирайте го след настройката на BIOS, за която писахме в миналия брой. Кнопчо автоматично разпознава хардуера и тръгва на повечето архитектури и наклонени кули. Като се зареди, го „разкликайте“, както казват идиотчетата. Кирилизиран е, но трябва да активирате родния език: Control Center - > Regional & Accessibility - > Country - > Add Language. Ако чаровният Кнопчо ви хареса, стартирайте конзола (имате икона на десктопа си, празноглавци) и напишете командата sudo su. Така ставате root потребител. След това напишете knoppix-installer (за версия 5.1 върви без гарнитура!). Дайте Enter. Появява се инсталатор. С него можете да инсталирате без никакво умствено усилие дивния Knoppix на харда. Имате възможност да си запазите Winзора, но ще трябва да си поиграете повече с настройките. Ако Winзора не ви трябва, следвайте повелите на инсталатора. Той ще ви избави от него за половин секунда. Ха-ха!

Хайде, сладури, действайте! Че не остана време — чичко Гейдз обикаля кокошкарниците и дебне да ви е... мне.






  
Накратко
Издава Безмозъчният тръст в бл. 999, ж.к. „Сердика“, гр. София

В броя
Златната ера на гротеската — част първа
Франсоа Рабле напуска ХVI век
Скандал между Волтер и Рабле
Помощ за пиратите — трик втори

Още сведения

публикувано на неделя, септември 02 @ 18:28:59 EEST изпратено от sevok

Подведено под:
Няма такава рубрика | * | пародии |

2648 прочита

Още в тази връзка
· Евок Севок — главен редактор


Най-четеното в блок Няма такава рубрика:
Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 6 / 2005 г.


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 10


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 4 / 2007 г." | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.12 Секунди