Марин Бодаков Из “Ангел в зоопарка” | Страница: 2/8
Мълчалива прегръдка
покоят ни пожелава — и се срамува от това, и се бои да назовава нуждите си, оттегля се и ни избягва
все по-притегателен, покоят
има ли прошка за раните, които ни е причинил, за дълбоките сраствания, които притискат вътрешностите ни
прошка, точно днес?
Назад (1/8) - Напред (3/8)
| |
| |
Накратко | разкъсва се кортежът към смъртта.
Едни са точни за часа на срещата.
(Неофициалните лица печелят.)
| |
Още сведения | публикувано на четвъртък, май 31 @ 11:58:34 EEST изпратено от grosnipe
Подведено под: Краища | * | поезия |
7211 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 3.35 Гласа: 14
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|