Евок Севок — главен редактор: Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 4 / 2006 г. - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Радетелят за повече театър в клозета

Сега ще разберете как Тошо Тошев вкара театъра в клозета. Събитието е описано подробно в сп. “Театър” бр. 1–2 / 1996 г. и е подкрепено със снимков материал. Предупреждаваме ви, че случаят е идиотски. Ако продължите да четете, рискувате да загубите разсъдъка си. Забележете, че вашето психично здраве не ни дразни и ние не се стремим да го разрушим.

ВАНДАЛЩИНАТА

сп. “Театър” бр. 1–2 / 1996 г.

“На 23. 10. 1995 година, понеделник, към девет и половина сутринта бодигардовете на наемателя Тошо Тошев... не допуснаха колектива на списание “Театър” на работното му място. “Какво се е случило — питат театралите, телефонен терорист ли има в сградата?” В този момент от асансьора група работници избутват строителна количка, отрупана със снимки, стари списания... Снимки на Сава Огнянов, Ирина Тасева, Апостол Карамитев... се плъзгат и падат, те ги настъпват, вдигат и отнасят в тоалетните на първия етаж... — любимото помещение на “Труд”. Колективът на списанието пожела да се срещне с Тошо Тошев (наемателя!) веднага и още няколко пъти, но той се криеше, прикляквайки в огромния си кабинет с още по-огромно преддверие за секретарки. Същия ден “Театър” потърси намесата на собственика на сградата — Министерството на културата. В молба до Милан Колев — зам. министър на културата, “Театър” пише: “... Г-н Колев, тази сутрин в. “Нощен труд” незаконно и брутално се самонастани в стаите на сп. “Театър” — издание на Министерството на културата... Като издание на Министерството на културата сп. “Театър” се помещава на своя територия и молим за спешната ви намеса...”
...

“На 25. 10. 1995 година с писмо под № 65-00-159 зам.-министър Милан Колев (отговарящ за имотите на министерството) пише: “Уважаеми господин Тошев, обръщам се с молба към Вас да разпоредите да бъде върната незабавно на сп. “Театър” една от двете стаи, заети силово от “Нощен труд”. Моля това да бъде първата стая вдясно от асансьора на V етаж. Моля също за разпореждането Ви да бъде върнат в непокътнат вид целият архив на сп. “Театър”, който е уникален като историческа памет на българското сценично изкуство, както и принадлежащите на списанието мебели и технически средства. Както Ви е добре известно, собственик на цялата сграда, находяща се на бул. “Дондуков” № 52, е Министерството на културата. Аз се надявам, че спорът между списание “Театър” и вестник “Нощен труд” ще се реши по пътя на разума, на правната и икономическата логика, а не по пътя на силовите и скандални похвати. В този смисъл аз разчитам на Вашата коректност и се надявам, че ще предоставите исканата стая и непокътнатия архив на списание “Театър” още днес, което ще намали напрежението в медийната среда и сред театралното съсловие, както и ще покаже добрата Ви воля за коректно сътрудничество между уважаваната от нас “Медиа” холдинг и Министерството на културата.”

Ответното поведение на Тошо Тошев е криене зад мебелите в кабинета му и още по-яростна заповед да не припарва човек от списанието около входа на “Дондуков” 52. Списанието завери молба в Софийска градска прокуратура под № 42770.”
...

“На 31. 10. 1995 година продължават срещите и разговорите в САБ и МК, а в. “Демокрация” пише: “... Въпреки министерската заповед обаче списание “Театър” продължава да е на улицата, безценният му архив да е в тоалетните, а вещите му — из коридорите”.
...

“На 03. 11. 1995 година зам.-министър Милан Колев издаде заповед № РД-09-466, в която разпорежда: “Да се отстъпи възмездно право на ползване на две стаи, находящи се на втория етаж, в сградата на бул. “Дондуков” 52, ползвани досега от в. “Луд труд”, на колектива на сп. “Театър”... Сп. “Театър” се настани в малките стаички на в. “Луд труд”, а “Луд труд” влезе в стаите на “Театър”, което пък предизвика ръмжене между “Нощен труд” и “Луд труд”...

(Разбрахте ли сега, ръмжали са и на “Луд труд” — на вестникарите от нашата клинична пътека. Каква наглост! — бел. Евок Севок)

Това е накратко историята. Но за кой Тошо Тошев става дума тук — за онзи ли, който през 2000 година беше избран за председател на Съюза на издателите в България? За същия ли, който през 2002 година получи орден “Стара планина” — най-високото държавно отличие?... Не, не е възможно този човек да извърши такова нещо. Вдъхновител на вандалщината сигурно е другият Тошо Тошев, лошият Тошо Тошев, чието име изпадна от картотеката на доносниците на Държавна сигурност. Но пък и за него нямало достатъчно доказателства, че е лош — често се случвало да станеш агент, без да знаеш за това!!! Но кой тогава е описаният горе човек — някой трети ли, онзи който написа “Лъжите” ли? Но не, и той е бил добър. Я вижте с какъв възторг са посрещнати книгите му.

“Лъжата — Жан, Иван и другите”

ТОШО ТОШЕВ ОСВЕТИ ПЪТЯ НА ЛЪЖАТА (заглавие във в-к “Стандарт” от 18 април 2003 г.)
Политика и медии танцуват в неговите спомени (подзаглавие)

Тази книга е за хората “които управляваха автомобила България” (реди Тошо Тошев!)

“Тошев има завидното място, през което минават токовете между политика и медии.” (Забележете какви бисери реди и репортерът от в-к “Стандарт”, с какво вдъхновение описва токовете на събитието!)

Политиците го виждат като регулировчик. (Ето един пример за бляскаво допълване мeжду репортер и репортиран. Вторият говори за автомобила България, първият веднага пуска в действие регулировчика!)

Премиери, министри и лидери държат да са с него на “ти”. Книгата е за тях: “Сменяха скоростите и блъскаха по спирачките”. (Шофьорската терминология набира скорост...)

Той гарантира, че историческата реплика на Петър Младенов “танковете да дойдат” не я е имало, бил е до него в този момент. (Ето как стигнахме до танковете — тези бронирани автомобили, които “извозиха” последното комунистическо величие. Страхотна новина — репликата е била подправена — Тошо е бил до Пешо. Той знае истината! Кой Тошо обаче донася истините — този същия ли, който вкара театъра в клозета, онзи ли от картотеката на Държавна сигурност, или някой друг? Кой направи всички на идиоти?)

МИНИСТРИ НА ОПАШКА ЗА АВТОГРАФ ОТ ТОШО ТОШЕВ (заглавие във в-к “Стандарт” от 17 май 2003 г.)

“Един журналист, макар и главен редактор, говори с малките имена на двама български премиери...
По всеобщо мнение премиерата на “Лъжата” бе втората по масовост проява за деня след концерта на пл. “Батенберг” при посрещането на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл часове по-рано“.

Кой, кой направи всички на идиоти?

“Лъжата — Жан, Иван и Величеството”

ГЕРОИТЕ НА ТОШО ТОШЕВ ПОЧЕТОХА АВТОРА СИ (заглавие във в-к “Стандарт” от 11 юли 2004 г.)

“Над 600 гости почетоха премиерата на новата книга на Тошо Тошев “Лъжата: Жан, Иван и Величеството” в петък вечер в зала 7 на НДК в столицата. Голяма част от тях бяха героите на документалния роман, политици, бизнесмени, интелектуалци и просто любопитни...
Професор Драгомир Драганов анализира, че главният редактор на “Труд” е “историохирург”, защото прави хирургически разрез на историята: “Не искам да съм на мястото на онези герои, към които Тошо подхожда като историокасапин.”...

Кой, кой направи всички на идиоти?

Нова Лъжа чука на вратата

ПРЕДИЗВИКАН СЪМ ЗА ТРЕТА КНИГА ЛЪЖАТА (заглавие във в-к “Дневен Труд” от 26 май 2006 г.)

“Люлякът е разцъфнал и се прокрадва миризма на пролет. Южна пролет в Хасково е. Слънцето гали усмихнатите лица на хората в четвъртък следобед.
Какво в такъв истински прекрасен ден може да ги накара да слушат приказки за лъжата? Истината за лъжата, е отговорът. Залата на хасковския драматичен театър “Иван Димов” се пука по шевовете. Млади и стари са дошли да чуят главния редактор на в. “Труд” Тошо Тошев. Той ще им разкаже за книгата си “Лъжата. Жан, Иван и Величеството”...
“Много се вълнувам, аз ли съм го написал това”, сърдечно се чуди Тошев.”

Ето кой направи всички на идиоти!

Любимецът на перачките от Държавна сигурност

Наскоро Тошо Тошев получи Ордена на перачките от ДС.
— След Орден “Стара планина” и след срещата ми с Джефри ван Орден, това е най-скъпият ми орден! — сподели той.

На награждаването присъстваха всички перачки от ДС. Те се скупчиха около нашите репортерки Афродита и Нефертити, за да изразят възхищението си от наградения:

— Галантен мъж, учтив, никого не подминава без комплимент!

— Много чистичък, ухае на лавандула, и гащите му, и те чистички — да се чудиш защо ги дава за пране?!

— Аз изпрах досието на Тошко. И то беше като гащите му — чисто, лавандулено.

Нашата съседка г-жа Люциферова е перачка ветеранка в Държавна сигурност. Тя е изпрала целия шести отдел на службата с изключение на Жоро Коритаров.

— Не се намери корито за Коритаров — въздиша тежко тя, — голям доносник се оказа.

— За другите обаче се намери...

— Ами да, намери се, другите ги изпрахме в едно старо изкорубено корито.

— Значи Тошо Тошев е изпран в общото изкорубено корито.

— Разбира се, тогава той още не беше голям човек, не му се полагаше отделно корито, изпрахме го с другите доносници, но внимателно го прахме, подробно, гънка по гънка, да не остане някоя мръсотийка — ама той чистичък си беше, де...

Заключителни цитати

ТОШО ТОШЕВ ПОЛУЧАВА ГОЛЯМАТА НАГРАДА НА МЕДИЙНИЯ ФЕСТИВАЛ В АЛБЕНА — (заглавие в Dnes.bg от 01. 06. 2005)

“Отличието, чиито носители досега са били Кеворк Кеворкян и Хачо Бояджиев, се дава за цялостен принос към развитието на медийния свят.”

Браво, приятели, сега обърнете внимание и на нас идиотите — ние също претендираме за цялостен принос в развитието на медийния свят, космоса и вселената!

ГЕОРГИ РУСЕВ ВЗЕ “АСКЕЕР 2006” ЗА ЦЯЛОСТНОТО СИ ТВОРЧЕСТВО (заглавие в BulFoto от 24. 05. 06 г.)

“Сред гостите във Военния театър бяха министрите Стефан Данаилов и Веселин Близнаков, Георги Пирински, председател на народното събрание, Петя Славова придружавана от елегантен кавалер, Сашо Дончев, Тошо Тошев.” (Я гледай, човекът, който вкара театъра в клозета, е любител на театъра.)

ПРЕИЗБРАХА ТОШО ТОШЕВ ЗА ШЕФ НА СЪЮЗА НА ИЗДАТЕЛИТЕ (заглавие във в. “Стандарт” — 11 март 2006 г.)

“Изпълнителният директор на “Медиа Холдинг” АД и главен редактор на вестник “Труд” Тошо Тошев бе единодушно преизбран за председател на Съюза на издателите.”

Страхотно! Точно това трябваше да се случи! Сега ще влезем в Европейския съюз с медиен шеф — историокасапин и историокенефин, и всички ще ни имат страха и ще ни играят по гайдата! До насиране!

Яко, нали!

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а