Алайда Асман: От кореспонденцията в писма към имейл екзерсис - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Науката се състои не само в университетски и извън-университетски изследователски звена, в аудитории, конферентни зали и лаборатории. До към средата на ХХ век тя имаше още един locus classicus, който, доколкото виждам аз, е на път да изчезне: личната кореспонденция. Този медиум на научен обмен, който са изнамерили пишещите на латински хуманисти, солидно се е наложил от средата на ХVІІІ век и до средата на ХХ век е останал първостепенна платформа за изследване, мислене и аргументиране. По правило публикуването на нови възгледи и тези се е предхождало от такъв комуникативен обмен на ръкописна основа, в който по пощенски път са били консултирани нови резултати и важни слаби места в посоката на изследването.

Че е било така, е буквално тактилно достъпно. Трябва само да се отиде в архивите, където се съхраняват наследствата на учени. Преобладаващият дял от тези наследства имат специализираните кореспонденции в писма, които, в случая на канонизираните учени, вече се публикуват и в рамките на изданията на събраните им произведения. Това, което днес се отразява в архивите, някога е било централна част от научния живот. Към ритъма на живот на учения не рядко е спадал стриктен разчет на дневния ред, който е предвиждал сутрин да се изнася семинар, а след обеда, след обедната дрямка, да се посвещава най-вече на кореспонденция. Научното значение, което се е придавало на кореспонденцията, се проявява както в бюджета на времето в дневния режим на учения, така и в грижовността и културата на писането. В този медуим полуформално се е предартикулирало, онова, което е можело по-късно да се прочете в статии и глави от книги; тук са се изпробвали новите мисли, доколко са приемливи и издръжливи, преди да са излезли отпечатани. Благодарение на това ръкописно първопроходничество, науката остава до голяма степен една комуникативна работа, която в своята писмена оформеност е била съществено задължена на разговора.

Можем да се попитаме, какво е станало днес с тази комуникативна форма. Дали и в днешния век също ще има значими кореспонденции в писма, които си струват да бъдат архивирани и издавани? Комуникативният обмен в науката продължава да се провежда и дори форсирано, но формите са се променили. Една от тях е сивата формулярна проза на специалните изследователски звена. Този жанр на общо и интерактивно писане има най-вече един изследователско-финансиращо-стратегически статус и е остарял веднага щом е постигната желаната цел за набиране на средства от публичния сектор. Направо е трудно да си представим, а и не е непременно желателно, че след отмирането ни по-късните поколения някога ще открият за себе си този вид текстове и ще се заемат с публикацията на тези подвързани в брошури томове.

Друга форма, в която продължава да е жив ръкописният разговор на учените, е сутрешният и вечерният имейл екзерсис, който също е станал неотменна част на научния дневен режим. Ако оставим на страна потопа от спам, с който нашите предци още не е трябвало да се занимават, имейл каналът е врата към глобалния свят, през която в нашите PC-та и офиси нахлуват много повече неща в сравнение с откъснатия и акустично изолиран кабинет. Да се пишат имейли има една спортна страна, която можем да сравним със скуоша: важното е да се върне възможно по-бързо с едно леко пърхащо движение. На преден план е бързината на реакцията: на което не отговориш веднага, то изчезва и е затрупано, ако перифразираме Ницше: “мигът, сега хоп е тук, и хоп е отминал, преди това нищо, след това нищо”. Това има малко общо с вглъбеното изпробване на собствените мисли в споменатото насам-натам при размяната на писма, поради което не трябва да се очаква, че архиварите на бъдещето — дори да приемем, че това изобщо ще е технически възможно — ще консервират в своите сиви сандъци този извор за научна комуникация.

Тук обаче веднага трябва да се добави, че междувременно имейлът и интернетът са се развили до основно нетериториално място на науката. Инертността на печата вече не може да издържи на конкуренцията, когато става дума текущо да се оповестяват нови резултати или да се предоставят на общо разположение масиви от данни. Дигиталният поток от данни способства за демократизирането на науката, като изравнява пада между център и периферия и способства да могат да проникват импулси и от краищата към центровете. Електронното изглаждане при това не само е ускорило времевия такт на комуникацията и е умножило фреквентността й, но преди всичко я е разкрепостило глобално. Научните мисли сега са свободни да се простират през континенти и граници. Това често е ауфтактът към следващата стъпка, която се състои в това самите учени да се придвижват на големи дистанции.

В сравнение с ръкописната научна кореспонденция научната комуникация, която се развива по имейла, се върти — доколкото мога да преценя — все повече около организационни въпроси. Науката се е превърнала във все по-голям организационен проблем и съответно проект. Организират се пътувания, покани, гост професури, колоквиуми, серии от лекции, изследователски сдружения, кандидатствания за публични средства. Без тези организационни мероприятия днес в науката нищо не се случва. И тук не става дума за ръст на науката като предприятие, тук става дума и за нарастващи пространствени движения.

‘Parerga’ — това са ‘вторичните произведения’ като дневници, скици или писма, които обрастват литературното или научното произведение и с това като по-неформални форми, в противовес на по-стабилни такива, го укрепяват структурно. В епохата на научната кореспонденция ръкописните писма са били тези, в които заедно се е премисляло предварително какво да се даде за печат. Във века на електронната кореспонденция, на хиперактивното конферентно дело и на научния туризъм тази комуникативна школовка на публикациите се е прехвърлила към пространствената мобилност. Днес все по-рядко мислите са тези, които пращаме на път, и все по-често самите ученки и учени са тези, които се придвижват в пространството. Онова, което преди е било съхраненото в писма първопроходничество на мислите през различни глави, днес е мобилността на учените в пространството. Затова към най-важните ресурси за учените освен лабораторията и библиотеката днес вече спада и една печена туристическа агенция.

Забележка: Преводът е направен по Aleida Assmann, Vom Briefwechsel zum E-Mail-Exerzitium, http://www.eurozine.com/articles/2006-01-16-assmann-de.html от Антония Колева.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а