Евок Севок — главен редактор: Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 3 / 2006 г. - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Безумното завещание на Алфред Нобел

За своите роднини Алфред Нобел е бил пълен идиот. Той не им оставя почти нищо от огромното богатство, което е натрупал. Този факт го прави изключително интересен за нас идиотите — ние го чувстваме много близък, почти като роднина (!), и ще му посветим плодовете на идиотското си вдъхновение. За вуйчо Нобел — винаги в творческа форма! Ето част от най-крупните предприятия, които е създал нашият прочут родственик:

“Нитроглицерин АД” — 1865, Стокхолм, Швеция;
“Алфред Нобел АД” — 1865, Хамбург, Германия;
“Юнайтед стейтс бластинг ойл къмпани” — 1866, Ню Йорк;
“Джайънт паудър къмпани” — 1866, Сан Франциско, слива се с горната къмпани;
“Бритиш дайнамайт къмпани” — 1871, Глазгоу, Великобритания;
“Асосиете дайнамайт Нобел” — 1872, Швейцария;
“Нобел експлозив” — 1875, окрупняване на фабриката в Глазгоу;
“Нобел дайнамайт” — 1873, Италия;
“Нобел дайнамайт тръст корпорейшън” — 1886, Шотландия;

През 1894 г. вуйчо Нобел купува оръжейния завод в Бофорс, Швеция, след това произвежда прогресивен (!) бездимен барут, патентова го през 1896 г. и умира спокоен. Общо е притежавал 93 фабрики за динамити и барути. Тази експлозивна мощ можеше да осигури на наследниците му комфортен живот до второ пришествие, но ядец! Вуйчо Дайнамайт завещава всичко на държавата Швеция, което веднага е оспорено от държавата Франция в съда, но без успех, и от роднините му — с още по-малък успех! Така Фреди Нобел беше обявен за пълен идиот и стана вечен патрон на Безмозъчния тръст: бум-бум!

Благородните пориви на вуйчо Дайнамайт

Нашият прочут роднина по петльова, кукувича и клинична линия се слави като голям пацифист. Разните му там заводи за барути и динамити, които бълват продукция за десет световни войни, не са в състояние да разклатят непоколебимата му омраза към войната. Ето какво казва той за нея: “Това е ужасът на ужасите и най-голямото криминално престъпление”, след което добавя: “Бих искал да изобретя вещество или машина с толкова ужасяваща сила за масово унищожение, така че войната да стане невъзможна завинаги” (двата цитата са от Уикипедия). Това поведение някои хора наричат идиотско. Чудесно! Ето още една причина да се родеем и гордеем с вуйчо Дайнамайт Нобел! (Тази звучна дума “дайнамайт” Юда Балкански изтълкува така: “дай на майка му”! Ако продължи в този дух, Юда Балкански скоро ще стане и Юда Скандинавски!)

Барутените награди

Та значи, след три години дела, спорове и скандали (битката е за $1 млрд. по днешния плаващ и отплаващ курс на долара), завещанието на вуйчо Нобел е приведено в изпълнение и в началото на XX век светът се сдобива с най-идиотската награда в човешката история — нобеловата. Парите, които са натрупани от производството на смърт, се раздават с подкупваща щедрост на учени, писатели и борци за мир. И всички, с изключение на Жан-Пол Сартр и Джордж Бърнард Шоу, се оказват поласкани от високата чест. Господи, колко идиотски е устроен светът! И колко горди сме ние, идиотите от Безмозъчния тръст, че сме първата организация в този изперкал свят, която доставя, притопля и сервира идеите на прочутите идиоти на човечеството — единствената световна организация по словесен кетъринг!

Дано на Бил Гейтс не му хрумне да раздава награди, защото тогава идиотската идея на вуйчо Нобел ще загуби финансовата си привлекателност, а тя друга няма, и тихо ще потъне в забрава, защото призьорите и позьорите нобелисти ще се чувстват като последните бедняци в света и няма да обикалят земното кълбо като гламави. А наградата ГЕЙТС ще блести с ореола на моралната си привлекателност (софтуерът на Бил Гейтс не е отнел човешки живот, нали — ракетите срещу Ирак не се изстрелваха с Windows XP), към което ще е донадена и една златновезана единица с дълга върволица от нули: $1 000 000 000, примерно! Представяте ли си как ще се възторгва един писател, когато получи Гейтс за литература! Няма да се държи като идиот и да произнася тъпи речи за доброто сърце на вуйчо Нобел, което било изкупило греха.

Как се взема нобел за литература

Лесният начин:
Трябва да си се набъркал в някаква политика, която да има морални измерения и да провокира развитото чувство за справедливост у обикновените шведи: Александър Солженицин, Пабло Неруда, Чеслав Милош. Не е задължително да имаш литературен талант.

Трудният начин:
Трябва да си участвал във военни действия — да си използвал добре барута, и след това да си станал министър-председател. Задължително е да си написал на разбираем език мемоарите си: Уинстън Чърчил.

По погрешка:
Това се случва с обикновените писатели, които не са ходили на война — не са гърмяли на поразия, и не са заемали високи държавни постове след това: много са — последният май че се казваше Пинтър. В този случай е задължително да имаш литературен талант.

Комбиниран начин: Има писатели, които са се набърквали в политиката, мирисали са барута, но отдалеко, и при все това (необяснимо как) са имали литературен талант. За тях никой не може да каже коя точно е причината да грабнат нобеловата награда: Габриел Гарсия Маркес.

Речник на идиотските лафове

Д
“далечна чужденка, която изглежда е половин индианка” (така е описана чилийската поетеса Габриела Мистрал — нобелист за 1945 г., в история, спонсорирана от Шведската академия!)

Л
“лотарията” (с тази хазартна залъгалка Бърнард Шоу сравнява нобеловата награда, след което, за свой ужас, я печели!)

Н1
наградата за литература да се връчва “на този, който в полето на литературата е създал най-забележително творение на една идеалистична тенденция” (из завещанието на Алфред Нобел)

Н2
“незначително английско явление” (това казва Артур Лундквист — член на Шведската академия, по адрес на Уйлям Голдинг, който току-що е взел нобел за литература?!)

Н3
няма не искам (въпреки, че Сартр с достойнство отказва нобеловата награда — веднага щом научава, че е номиниран, нобеловият комитет държи да го опетни с нея и организира тържественото му награждаване — в негово отсъствие, разбира се! )

Т1
“търговец на смърт” (такава слава си е спечелил Алфред Нобел приживе, когато взривове в заводите му убиват десетки работници, включително и двамата му братя)

Т2
“Толстой отрече всички форми на цивилизацията” (с тази идиотска формулировка нобеловият комитет отказва наградата на великия руски писател)

Идиотските лафове са почерпани от статията “Нужен ли е “златен стандарт” на литературата” от Джеймз Кембъл, публикувана в The Boston Review, който ние тъпаците четем само в оригинал. За превода на български в Медиапул не сме и чували.

Речникът е в процес на освежаване

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а