Евгени Илиев
свобода, кучко |
малко след
края на акта
отчаян прегръщам
тялото
имам тик на
бедрото
първото дръпване от
цигарата
жажда за
дим
вкус на коняк
престоял
четири часа в
корема
сякаш ме напуска зъл
демон
когато си
тръгваш
свобода
кучко
никой не е забравен
нищо не е забравено
няма да забравим яростта
на 1996
нали кучко
вкуса на зелеви сърми
от купена евтино
консерва
малко преди да
започне да
се разваля
или малко след като е
започнала да се разваля
нали кучко
няма да забравим вкуса
на устните — като
кекс с кардамон и
лимонтозу
киселееха
кучко
като кадаиф със
захарен сироп
бяха лепкави
като дъха на мъжете
с които се
биех по тротоарите
в яростта
на 1996
бяха тежки
гърдите ти
кучко
като диви стада бяха
косите ти
на кафе миришеха
на кафе и канела
кучко
недоимък мой
немотийо
недостиг мой на
на светлина
няма да забравим
шума на кръвта
в каналите нежни
когато ми каза
че тръгваш
а после не тръгна
там в яростта
на 1996
нали
любима ми
кучко
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, март 28 @ 22:31:46 EEST изпратено от evgeny6
Подведено под:
Роман на прехода | * | поезия |
3622 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.2
Гласа: 5
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|