Дмитрий Варзоновцев: Костюмът на естрадния изпълнител - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Типологията ни няма да е пълна, без да бъдат посочени определени емпирични белези на костюма, съответните термини на костюмния език, правила на костюмния код.

Сериозният костюм преди всичко е регулярен и строг. Това е костюм специално предназначен за тържествени случаи в живота на хората — годишнини, сватби, погребения, абитуриентски балове, и т. н. Гримът тук е “скромен”, безизразен, не е нито прекалено ярък, нито пък по-сложен, отколкото е възможно в една публична официална обстановка. Телевизията може да го подсилва, но само за да компенсира мощното осветление. Същевременно този костюм е и нестандартен, това е костюм за определен случай — ушиват го само за този случай и го обличат твърде рядко. Неговият автор не е изпълнителят, нито пък шивачът, а институцията. Всичко в този тип костюм се подлага на цензура — индивидуалното в него се дозира много точно, регламентира се и се калкулира както по цвят, материал и кройка, така и по начин на държането в него. Последното може да бъде окачествено като “сдържано-тържествено”. За мъжете това се изразява чрез особената поза на невероятното напрежение, което трябва да покаже застиналия възторг, изтръгван от гърлото на певеца, когато тялото му остава неподвижно и вдървено. На жената в този костюм й е по-трудно. Тя все пак трябва да демонстрира и своята женственост. Ето защо възторгът тук като че ли е по-малък и мек и се изразява посредством неотнесени към конкретната физика на певицата “пластични” жестове. Ефектът от това понякога е наистина ужасяващ. Но нито изпълнителката, нито пък аудиторията “забелязват” нелепостта на цялото положение.

Опозицията на сериозното в костюма-травести е очевидна. Тук също могат да бъдат видени елементи от сериозния костюм. Но в какъв вид! Често тези елементи просто се наслагват, без да бъдат изобщо съвместими нито по кройка, нито по цвят, нито с “жеста” си. На сериозната рокля или якето противостои някаква лекомислена “подробност” — фризура или обувки. Но независимо от такова често съвсем абсурдно съвместяване, този костюм е съвсем логичен — всички несъответствия тук са подчинени на водещото настроение, на образа, формиран и оформящ се едновременно от поведението и в поведението на изпълнителя. Основното средство и методът тук е преувеличаването и “смеховото преобръщане” (Проп, Бахтин, Лихачев), но не на всеки елемент на сериозния костюм изобщо, а на най-лесно разпознаващите се,. очевидните. Нарушава се смисълът на най-осмисляното, взривяват се границите на най-устойчивото. Ето защо абсурдът тук не е неочакван, а смехът е уместен за тези, които гледат и слушат, предварително е зададен от общата им интуиция. Поради тази причина несериозният костюм е способен да напусне “подиума” и да излезе на улицата — овсекидневява се, а след това става сериозен, официален. Преувеличаването и преобръщането на всекидневната норма я легитимира и засилва. Костюмът на Лили Иванова е най-яркият пример за това.

Костюмът-символ, костюмът-униформа представлява, онагледява тъкмо тайното, това, което не може да бъде видяно от непосветените и е скучен не защото няма интересни детайли, а защото е сериален. В този тип костюм всичко трябва да бъде повторяемо, тиражируемо — това е конфекция в същинския смисъл на думата. Но това е конфекция, пренесена “не на това място”, нейната употреба преследва други цели, отколкото това е било предвидено от нейния производител. И все пак в този костюм дори и стандартните качества са изчистени и по този начин изпъкват определени белези на съответната социална група, в която този вид. конфекционно облекло и стилът на носенето му са разпространени всекидневно — например на работниците, интелектуалците и студентите. Едва забележими иначе нюанси се подсилват и стават лесно възпроизводими от тези, които биха искали да приличат на съответния референт. Ето защо едва ли трябва да се учудваме на поразителните прилики в костюма на много наши “рок” състави, младежки групи за ангажирана песен. Самите те именно чрез костюма си възпроизвеждат и “преживяват” интимната си духовна общност с интелектуализма, конформизма и др. т. “нестандартни” състояния. Не по-малко обезличена, скучна и унила е и т. нар. “пънк”, “хипи”, “рокер” и др. мода — та това е също символ, символ на принадлежност към тези, а не към онези. Твърде често и певците, и тяхната аудитория са облечени еднакво, действуват и мислят еднакво — взаимообожават се и дърдорят едно и също неща, например “хевиметъл!” или пък “хари Кришна, хари Рама!”

И трите показани тук типа костюм за естрадата имат едно обединяващо ги качество. Поради посредничеството си в масовите афективни действия и състояния те не са нищо друго освен специални “устройства”, социални машини за производство на съвременната градска култура. Благодарение на тези устройства интимният свят на гражданина така се обработва, че става толкова негов, колкото и на друг и се оформя като масов образец за подражание. Това наистина са машини, тъй като те разцепват целостта на духовния свят на традиционния човек, изместват богатата му душевност, можеща да бъде осмисляна по много начини и всеки път конкретно я заместват с бедната опозиция, противопоставяща публичното на интимното, а в крайна сметка съвместяваща едното с другото.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а