литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Дмитрий Варзоновцев
Костюмът на естрадния изпълнител
Страница: 2/2



Типологията ни няма да е пълна, без да бъдат посочени определени емпирични белези на костюма, съответните термини на костюмния език, правила на костюмния код.

Сериозният костюм преди всичко е регулярен и строг. Това е костюм специално предназначен за тържествени случаи в живота на хората — годишнини, сватби, погребения, абитуриентски балове, и т. н. Гримът тук е “скромен”, безизразен, не е нито прекалено ярък, нито пък по-сложен, отколкото е възможно в една публична официална обстановка. Телевизията може да го подсилва, но само за да компенсира мощното осветление. Същевременно този костюм е и нестандартен, това е костюм за определен случай — ушиват го само за този случай и го обличат твърде рядко. Неговият автор не е изпълнителят, нито пък шивачът, а институцията. Всичко в този тип костюм се подлага на цензура — индивидуалното в него се дозира много точно, регламентира се и се калкулира както по цвят, материал и кройка, така и по начин на държането в него. Последното може да бъде окачествено като “сдържано-тържествено”. За мъжете това се изразява чрез особената поза на невероятното напрежение, което трябва да покаже застиналия възторг, изтръгван от гърлото на певеца, когато тялото му остава неподвижно и вдървено. На жената в този костюм й е по-трудно. Тя все пак трябва да демонстрира и своята женственост. Ето защо възторгът тук като че ли е по-малък и мек и се изразява посредством неотнесени към конкретната физика на певицата “пластични” жестове. Ефектът от това понякога е наистина ужасяващ. Но нито изпълнителката, нито пък аудиторията “забелязват” нелепостта на цялото положение.

Опозицията на сериозното в костюма-травести е очевидна. Тук също могат да бъдат видени елементи от сериозния костюм. Но в какъв вид! Често тези елементи просто се наслагват, без да бъдат изобщо съвместими нито по кройка, нито по цвят, нито с “жеста” си. На сериозната рокля или якето противостои някаква лекомислена “подробност” — фризура или обувки. Но независимо от такова често съвсем абсурдно съвместяване, този костюм е съвсем логичен — всички несъответствия тук са подчинени на водещото настроение, на образа, формиран и оформящ се едновременно от поведението и в поведението на изпълнителя. Основното средство и методът тук е преувеличаването и “смеховото преобръщане” (Проп, Бахтин, Лихачев), но не на всеки елемент на сериозния костюм изобщо, а на най-лесно разпознаващите се,. очевидните. Нарушава се смисълът на най-осмисляното, взривяват се границите на най-устойчивото. Ето защо абсурдът тук не е неочакван, а смехът е уместен за тези, които гледат и слушат, предварително е зададен от общата им интуиция. Поради тази причина несериозният костюм е способен да напусне “подиума” и да излезе на улицата — овсекидневява се, а след това става сериозен, официален. Преувеличаването и преобръщането на всекидневната норма я легитимира и засилва. Костюмът на Лили Иванова е най-яркият пример за това.

Костюмът-символ, костюмът-униформа представлява, онагледява тъкмо тайното, това, което не може да бъде видяно от непосветените и е скучен не защото няма интересни детайли, а защото е сериален. В този тип костюм всичко трябва да бъде повторяемо, тиражируемо — това е конфекция в същинския смисъл на думата. Но това е конфекция, пренесена “не на това място”, нейната употреба преследва други цели, отколкото това е било предвидено от нейния производител. И все пак в този костюм дори и стандартните качества са изчистени и по този начин изпъкват определени белези на съответната социална група, в която този вид. конфекционно облекло и стилът на носенето му са разпространени всекидневно — например на работниците, интелектуалците и студентите. Едва забележими иначе нюанси се подсилват и стават лесно възпроизводими от тези, които биха искали да приличат на съответния референт. Ето защо едва ли трябва да се учудваме на поразителните прилики в костюма на много наши “рок” състави, младежки групи за ангажирана песен. Самите те именно чрез костюма си възпроизвеждат и “преживяват” интимната си духовна общност с интелектуализма, конформизма и др. т. “нестандартни” състояния. Не по-малко обезличена, скучна и унила е и т. нар. “пънк”, “хипи”, “рокер” и др. мода — та това е също символ, символ на принадлежност към тези, а не към онези. Твърде често и певците, и тяхната аудитория са облечени еднакво, действуват и мислят еднакво — взаимообожават се и дърдорят едно и също неща, например “хевиметъл!” или пък “хари Кришна, хари Рама!”

И трите показани тук типа костюм за естрадата имат едно обединяващо ги качество. Поради посредничеството си в масовите афективни действия и състояния те не са нищо друго освен специални “устройства”, социални машини за производство на съвременната градска култура. Благодарение на тези устройства интимният свят на гражданина така се обработва, че става толкова негов, колкото и на друг и се оформя като масов образец за подражание. Това наистина са машини, тъй като те разцепват целостта на духовния свят на традиционния човек, изместват богатата му душевност, можеща да бъде осмисляна по много начини и всеки път конкретно я заместват с бедната опозиция, противопоставяща публичното на интимното, а в крайна сметка съвместяваща едното с другото.







Забележка: Есето беше публикувано в “Социологически преглед” кн.6, 1987 г.


Назад Назад (1/2)



  
Накратко
И трите показани тук типа костюм за естрадата имат едно обединяващо ги качество. Поради посредничеството си в масовите афективни действия и състояния те не са нищо друго освен специални “устройства”, социални машини за производство на съвременната градска култура. Благодарение на тези устройства интимният свят на гражданина така се обработва, че става толкова негов, колкото и на друг и се оформя като масов образец за подражание. Това наистина са машини, тъй като те разцепват целостта на духовния свят на традиционния човек, изместват богатата му душевност, можеща да бъде осмисляна по много начини и всеки път конкретно я заместват с бедната опозиция, противопоставяща публичното на интимното, а в крайна сметка съвместяваща едното с другото.

Още сведения

публикувано на събота, март 25 @ 11:01:32 EET изпратено от pelikant2

Подведено под:
Игла за грамофона | * | културология |

5416 прочита

Още в тази връзка
· Дмитрий Варзоновцев


Най-четеното в блок Игла за грамофона:
Една седмица от месец април на 2005 година. Може би третата.


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 1


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Костюмът на естрадния изпълнител" | | 3 коментара

Re: Костюмът на естрадния изпълнител (Оценка: 1)
от evgeny6 на вторник, март 28 @ 12:05:30 EEST
(Сведения за читател )
Струва ми се, че са пропуснати поне два сравнително важни типа - "лустросаният" вариант на много модно младежко облекло и етно-костюм, почерпен от "нечиста" и "порочна" маргинална група - в българския вариант това е облеклото на циганина/циганката(в американския е облеклото на индианците - native amerikans). Васил Найденов, Тодор Колев, Маргарита Хранова, Богдана Карадочева в разглеждания период представлявахав някои от изпълненията си такива "картини".
Има и други типове: "воден към бесилката"* - някои от "поетите с китара" от този период изглеждаха по този начин;"пристанищна проститутка"-този модел беше по-периферен, но присъстваше, най-вече във вариетета и при бекинг вокали.
От посочените от вас и изредените от мен струва ми се "мутира" съвременния вариант на облеклото на "поп" и "попфолк" певците. Разбира се под солидно западно влияние...

*"воден към бесилка" по същество е кръчмарски изглед на "отчаян" типаж - вж. Ботев, Яворов и фразата:"иде ми да са напия, да си разкъсам ризата и да са мана от тоя живот".





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.13 Секунди