Бети Файон
паяжинни сънища : read me! | Страница: 1/3
....защо точно сега си мисля, че ще продължа да пиша? Защото, може би защото си пиша с един непознат, разменяме си имейли. Написах два разказа и ги публикувах с псевдоним, а той ги харесал и ми писа откачено писмо, аз отговорих… Той е мил, всъщност отначало не знаех дали е мъж или жена. И сега се съмнявам, все си мисля, че е твърде нежен за мъж. Но за това по-късно... Единственото, което мога да кажа за този, да го наречем…
“Мами, хавлията!”, дъщеря ми се подаде от банята, давам хавлията, тя ме поглежда през парата делово, но и малко смутена, тя е на петнайсет…
…Да го нарека примерно Спейси, даже не знам какво значи на английски и значи ли нещо. Но той пребивава в някаквo пространство, което аз съм му позволила. (Ами ако и той е домакиня?:) Той е завит като в бонбонена книжка. Сп е й си. Ето, завих го. Влизам в интернет само когато искам и получавам писмо. Пиша си и с една друга авторка, която ми е много близка. Също не знам нищо за нея. Отвреме навреме изчезва. За около седмица. После се връща, пише ми мило писмо, за Коледа ми изпраща стихотворение вместо подарък.
Какво исках да кажа... Разказвах ви за Спейси. Но всъщност той се явява само в моментите, когато искам да избягам от сенките. Спейси е едно пространство, в което забравям коя съм. В което не страдам. Там няма моментите на разходка в градината и съмненията, нито горенето на книгата, която не съм написала, а само съм избола с карфица на листите, защото така ми се е явило в съня, нито парченцето от устната на Г., пак в съня, но толкова реално, когато се събуждам. Понякога сънищата са по-реални от всяка реалност.
Виждате ли, опитвам се да започна да ви разказвам за тях. Става трудно. Но вие ще ми помагате. Не мога да разкажа нищо на Спейси и поетесата, не върви. Струва ми се, че те са поставили някакви граници, винаги когато се опитвам да съм близка, по-близка, да си призная например, че това страхотно име е псевдоним, тогава ще разочаровам поетесата, или пък, да кажа на Спейси, че пише много добре и трябва да праща писмата си на електронното списание — тогава ще го обидя, защото той ми ги праща на мен, той иска този живот за тях, оплита се в разни обяснения, че ядял сладки, пиел чай и пишел и то само си се пишело…
Но тъкмо в това писмо той ме накара да почна да пиша, да не спирам да пиша. Имам ли право да ви напиша за писмото му? Не бих искала да го обидя. Но, казано накратко, Спейси ми писа, че си измислям трудностите, че мога.
Дъщеря ми застана тактично на
вратата, после мина зад гърба ми
и взе нещо от простора на
балкона. Скрих с ръка написаното
на монитора, а после направо го
минимализирах.. “Мами, ще ме
събудиш, нали, когато...”
извивам глава пак към
вратата, “Като тръгвам ли,
добре.” (Дъщеря ми не вярва в
способностите ми на писателка,
мисли, че по-добре бих правила
нещо с ръце. Е, може да се каже,
че и сега правя нещо с ръце,
прилича ми на паяжина, бързо
уж заспалото паяче тръгва
нанякъде, в къщата никой не
подозира, че само като си мърда
така пръстите, и нещо
се преде, паячето уж стои на едно
място, а после изведнъж се спуска
по нишката…)
Кой е X., Хайде, опитай да опишеш X. Колкото и да ти е трудно.
X. е известен писател. Поет. Ама че думи! Написани така, направо поразително плашат! Даже думите върху монитора ми изглеждат някак грозни. Във въображението ми той е много красив. Не че харесвам всичко, което пише. Даже напротив, все по-малко ми харесва. С годините. Става сух. Става някак измислен. А в мен не е така. X. за мен, ако оставим настрана реалността, а изнесем наяве сънищата ми, за които, както вече ви убедих, са по-реални от всяка реалност!, X. е изключителен. Той е несъществуващ. Сигурно ви е странно това, което сега написах. Уж съществува, пък е сянка в мен, пък е несъществуващ, въпреки, че е по-реален от всяка реалност!
Но затова си имам цяла теория...
Напред (2/3) 
| |
| |
| Накратко | Това е част от началото на роман, който се намира на различни е–сайтове и списания.
Търсете го както се чудите къде ще е следващата паяжина!
| |
| Още сведения |
публикувано на сряда, декември 07 @ 04:36:41 EET изпратено от samolet
Подведено под:
Блок за жените | * | проза |
5936 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 3.81
Гласа: 16
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|