Херувим Петринов Глашатаят самозванец |
хванаха го и го биха със светлината на крушките
Петър Чухов
И без това за днес от този час Превъзходителство
на крачката към порцелана устните с` смеха на
твърде поучителното отегчение на въздуха в света,
който без конци пришива; в свитата с` свистене
Дъхът не приютява чрез обрати в джобове, но изличими
производни на протрити нищи без посока —
към нишата с отсъствие примижащи. Един ботуш
без разстояние, което сграбчва — или пък: —
Което не въздиша в рамка, и, който някога отпращал
пощальонът на горите с песента на сянка
всяко лято, и с ритник, в смяната на окъснели есени
към хоризонта недоречен в глътката на славеи
вибриращи
Буколика на плюнките прииждащи — сега в бетонни
клоунади на предградия, — изцъклени през мазките
на пладнето, обесени по стъкълцата на цилиндъра–
калейдоскоп в просроченото възхищение,
Разклатени пред всекидневието неизтощимо. И без мълва
без прилива в ливрея с болката непроверена
редно е да отброи присъстващите думи на
присъщото си заблуждение в неделя
Като приют е, хвърляше като предизвикателство зад преизподнята в прозорците, и, този опак страх
в смеха на Юга теглеше към съкращения.
— Но това, че взе парче от пищната й декорация —
в крушките подрънкваща вечер —
Не приютява като дар чудовищата пренаселени
от обичливите души на Севера и, за които вече
няма знак, и, разказът му тепърва обръгнал
без ориентация, без пунктуация на крадец над бездна
Но нека над една-единствена протяжна строфа
Метерлинк склони глава и после нека предприеме
на посланията реторични рамене — подложил гръб
на песните на песента, която още дълго
глашатаят ще разнася неподписана
и значи без рефрен
| |
| |
Накратко | При поредната чаша евтино вино. Вместо да Ви помоля да затриете хостинга ми или както там, тук, се казва, прилагам едно поредно с тихо творение, редактирано току що. Другият вариант бе затихващо да продължавам да чета, от време на време. Докато краят на архива се подаде от другата страна. И своите работи, уви. Които няма и смисъл да редактирам вече, поне. Вместо, пак, да престана да поетизирам. Или за правата върху публикациите, хи хи, подобно. Нали. Правата са защитени. Хи хи, ще се пукна. От закона. Иначе не виждам смисъл.
| |
Още сведения | публикувано на понеделник, ноември 07 @ 02:26:18 EET изпратено от veseleil
Подведено под: Краища | * | поезия |
2679 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 4.5 Гласа: 10
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|