литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Марта Сердà
Между редовете




Аз съм лелята. Във всеки разказ, който се уважава, лелята е необходимост. Може да играе ролята на злобарка, богаташка, стара мома или посредница в любовна драма. И аз не съм изключение. Имам мустак, обличам се в черно и никога не съм се омъжвала. Всичко виждам, всичко чувам и без мен няма живот за Америка, Агемемнон и Росендо. Това, естествено, са моите котки, които се разхождат по терлици през текста или се крият под леглото, на което Хулио и Лаура не правят любов, или се завират зад някоя врата и подслушват...

“Лельо?” Аз си поглаждам мустака и потривам ръце преди да отговоря: “Да?” Викът иде от въображението на Лаура, която не смее да си признае тревожното чувство, което час по час я кара да се изучава в огледалото. Накрая ми казва: “Лельо, според теб, още ли съм привлекателна?” Аз, седнала в едното кьоше на разказа, проследявам с очи Агамемнон, който тихо минава с вирната опашка. Лаура е на четиридесет и грее с привлекателността на жена, която се чувства желана. Само един глупак като Хулио, нейният съпруг, може да не си даде сметка за това. Сега пък притичват Америка и Росендо – човек би рекъл, че се смеят. Не е трудно да се сетя на кого. Лаура, с поглед впит в огледалото, притаява дъх и пъчи гърди, усмихва се. Отдавна не бях я виждала такава – вглъбена, далечна... Агамемнон я следи косо от бялото поле, иска да прескочи на следващата страница, да избърза напред в разказа.

Агамемноне! Агамемноне? Мирен, Агамемноне. Две страници по-нататък го откривам да души дрехите на друго действащо лице. Изглежда като току-що излязъл от приказките, но истината е, че го познавам от сума време, откак Лаура беше дете. Той е идеалният любим, обича я от двайсет години въпреки собствената си жена и Хулио. Лаура дотичва от предишната страница: “Лельо, как разбра?” Аз оставам непроницаема, плета шал за Росендо. Америка е бременна и не знам от кого от двамата, но това е тема за друг разказ. Лаура съзира Рикардо, оглежда лицето му с най-откровен интерес, спира се на устата, която говори на нейния език, на очите, които я обличат в женственост и й напомнят за Хулио, за слепеца Хулио... “Лельо, не е моя вината, че Рикардо още ме обича, нали?” Америка нахално минава наблизо с наедрелия си корем. Разбирам, че нещо се е случило, нещо, което не е било писано. Рикардо се приближава, в зениците на Агамемнон блясва безпокойство: “Аз не би трябвало да се намирам в тази история, лельо, де да можехме да я разкажем отначало, без Хулио...” Аз се покашлям, разплитам шала и започвам отново. Росендо може да почака.






Забележка: Из "Госпожа Родригес и други светове", 1990 г.
Превод от испански: Нева Мичева.






  
Накратко
Лаура, с поглед впит в огледалото, притаява дъх и пъчи гърди, усмихва се. Отдавна не бях я виждала такава – вглъбена, далечна... Агамемнон я следи косо от бялото поле, иска да прескочи на следващата страница, да избърза напред в разказа.

Още сведения

публикувано на вторник, октомври 04 @ 06:11:57 EEST изпратено от Neva

Подведено под:
Семейни дългове | ¡Todos a babor! | проза |

2848 прочита

Още в тази връзка
· Нева Мичева
· Марта Сердà


Най-четеното в блок Семейни дългове:
Стихове


Рейтинг
Средна оценка: 4.92
Гласа: 14


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Между редовете" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.11 Секунди