Виолета Герджикова: Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

“Одисея” и темата за нормалната и ненормална храна

Отдавна е забелязано колко често в разказа на Одисей за премеждията му става дума за консумиране на храна, вино и удоволствия, и колко внимание и детайлно наблюдение предполага проследяването на тази тема. Затова тук ще се задоволим с едно по-скоро конспективно изложение.

В света на нормалното човешко ежедневие храната се придобива със земеделие. Самият човек се дефинира чрез това, което яде (“мъже хлебоядни”), а наличието или отсъствието и различните степени на цивилизованост се изразяват чрез вида, начина на придобиване и на ползване на храната. В Омировия свят се яде и пие много, но винаги има значение при какви обстоятелства и с кого. В много случаи се представят ситуации, в които се яде ненормална храна, или храната се краде, или не достига, или с нея се прекалява. Още в първия епизод на разказа за хорските дела, след експозицията със съвета на Олимп (не е случайно и това, че боговете почти непрестанно пируват), е представена сцена на пир; също в първия епизод от Одисеевия разказ в разказа става дума за грабене на храна и неконтролирано пируване, откъдето започват и първите беди. По-нататък мотивът за храната се явява многократно в различни варианти. Странното и необичайното във фантастичния свят на пътешествията винаги се маркира с мотива за странната и необичайна храна или за необичайни сътрапезници и обстоятелства.

Странната храна може да бъде направо магическа – Елена примесва психотропни съставки във виното; лотофагите ядат вълшебно растение, носещо унес и забрава; Кирка превръща с магическо питие мъжете в прасета, но Одисей е получил от Хермес вълшебна билка-антидот. Чуждата храна и питие от чуждия свят на магьосницата е символ на заплахата, която идва от непознатия и несвой свят, както и от прекомерното и необмислено отдаване на удоволствия.

Странната храна може да бъде просто свръхизобилна и придобита без усилие (Еолия, Кирка), може да бъде крадена (женихите, киконите, Полифем) или дори забранена като свещени животни или човешка плът (Полифем, лестригоните, Тринакия). Окончателното изтребване на всички Одисееви другари е следствие от нарушаването на едно хранително табу. Въпреки предупрежденията мъжете изяждат кравите на Хелиос, защото са гладни, защото, пребивавайки в чуждия свят, нямат друг, по-нормален начин да си набавят храна.

Мотивът за посягането на табуираната храна има смислова значимост на много нива. Той изгражда контраст между Одисей и другарите му, които се провалят в опита да проявят въздържаност и самоконтрол. Загатва за изконни религиозни правила – не могат да се принасят в жертва животни, които не са отгледани в домашното стопанство. Загатва и за рисковете, които поема човек, откъсвайки се от сигурната територия на дома, където единствено се набавя правилната храна и се спазват добре известни правила. Утвърждава световния ред – хората трябва да се подчиняват на боговете въпреки изкушенията, които ги тласкат към обратното, защото наказанието никога не закъснява. Най-сетне напомня за изначалното несъвършенство на човешката природа спрямо божествената (стомахът си иска своето), което именно налага всички тези ограничения и спазването на правила.

Открадването на чуждата храна, яденето на необичайна или непозволена храна, прекомерното отдаване на ядене и пиене – всичко това е пречка за завръщането у дома и следователно символ на опасното за хората, което ги дебне в чуждия свят, символ на десоциализацията, на културата с обратен знак.

Мотивът за храната се появява по друг начин в прорицанието на Тирезий: за да се сдобри напълно с боговете и да получи мир и покой до дълбоки старини, Одисей трябва да предприеме пътешествие по суша, докато достигне земи, където хората не познават веслата и не слагат сол в храната си. Това е крайната степен на отчуждение от морето и поредното отрицание на морските авантюри, носещи колкото полза, толкова и беди.

Странните сътрапезници са принципно чужденци и споделянето на трапезата с тях може да има различни много съществени последици – от омаята, с която богинята Кирка държи в плен Одисей и другарите му и забавя завръщането с цяла година, до преобразуването на недоверието или враждата в разбирателство, както става на пира при феаките. В “Одисея” има дори сцена на угощаване на мъртвите, в която и храната (кръвта на жертвеното животно), и нагостените с нея (сенките на починалите) са пределно необичайни. Странното угощение е условие за контакт с отвъдното.

Резултатът във всеки един подобен случай е обрат, преход, важна промяна в хода на действието. Тя може да бъде в негативен план, защото нарушаването на хранителния код като всяко нарушаване на обичаите и правилата означава крачка на оттегляне от установения ред в човешкото общество, отстъпление към хаоса. Но промяната може да бъде и позитивна – когато двете страни споделят общи културни стандарти, общата трапеза е начин за взаимно опознаване и сближаване, което има и своите важни последици за хода на събитийната верига. Такива най-значими епизоди са епизодите с Приам у Ахил в “Илиада” и Одисей у феаките.

Странни и неравностойни сътрапезници са и Одисей и Калипсо в една от привидно идиличните, дори забавни сцени в Пета песен на “Одисея”. Както научаваме по-късно от разказа пред феаките, нимфата Калипсо желае да задържи Одисей завинаги при себе си и не се колебае да му предложи безсмъртие, а той не се колебае да го откаже. Това е краен жест на самоопределение, чрез който текстът категорично твърди, че човекът има свой свят, че само там му е мястото, че единствено в него може да се чувства добре. В Пета песен ставаме свидетели на вечерята на богинята и смъртния – вездесъщата сцена на близост и свързаност. Омир не пропуска да отбележи, че те споделят обща трапеза, но не и обща храна. Калипсо приема своята божествена храна, Одисей – човешка. Едва ли има по-силен символ на разграничението между смъртни и безсмъртни и на невъзможността двамата да останат заедно, на невъзможността човек да бъде нещо друго, различно от това, което е.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а