литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Виолета Герджикова
Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир
Страница: 2/7



Литературният пир – типичен, идеален или “алтернативен”?

Яденето само по себе си е преди всичко удовлетворяване на насъщна потребност и не е особено интересно като факт. Изобразяването или споменаването му в литературата следователно има смислопораждащ, не чисто описателен характер. Ето защо в полезрението на литературата по-лесно може да влезе “специалното” ядене – в празничен контекст, при по-тържествени обстоятелства, заедно с някого. Литературното ядене често служи като мощно средство за предаване на абстрактното чрез конкретното – на представи за сферите на човешкото и божественото, за високо и ниско, за свое и чуждо, за цивилизовано и варварско, за етническа и социална идентификация.

В едно традиционно, сравнително бедно и строго общество храната се пести и цени. По-големите религиозни празници са случите, в които има възможност да се яде месо и въобще да се яде повече и по-качествена храна. Месото на жертвеното животно се поделя между сътрапезниците, които представляват органична общност, и така яденето служи освен на непосредствената си цел и на затвърждаването на връзките в общността и на връзките с отвъдния свят.

Омировата дума за пир dais (дял, угощение, от dainymi деля, давам угощение) отразява тези културни реалии, както и съсловния етос на аристокрацията; тя се среща и в по-късни текстове, преди всичко за угощение след жертвоприношение.

Пировете у Омир са царска привилегия и задължение, на тях се канят всички знатни мъже без изключение. Разполагат се в мегарона и изглежда не изключват напълно присъствието на знатни жени, а също и на хора с по-ниско положение като просяци [1]. Това е доста различен модел от по-късния symposion, който се оттегля в андрона като по-малко и по-интимно пространство и става все по-ексклузивен, все по-светски хедонистичен и изтънчен, все по-агонален и политизиран. С основание можем да се запитаме дали тези разлики отговарят на реални промени в културните практики, или на художествените и жанрови условности на изворите.

Архетипният литературен пир – пирът в двореца на Алкиной, цар на феаките в “Одисея”, е събитие с грандиозни мащаби. Пирът продължава цял ден и цяла вечер в три фази, участват десетки, хиляди гледат състезанията. Колят се 12 овце, 8 глигана, 2 вола, и това е само в първата част на сутринта (Od. 8, 59-60). Това е напълно в стила на епическия наратив, който показва мащабни и величествени сцени от славното и неповторимо минало на героите, но дори в тази условна жанрова рамка събитието е пределно маркирано като представителност и значимост. То обхваща, ако смятаме и Одисеевия разказ в разказа, пет песни, докато реалното разказвано време на протичане е един-единствен ден.

Представянето на този пир следователно не е толкова реалистично описание, колкото литературен похват. Първо, страната на феаките като цяло е показана като утопично пространство на мир, изобилие, свръхцивилизованост. В този смисъл пищното пируване е в хармония с цялостната картина. Второ, двете части на пира, разделени от състезанията, са донякъде противопоставени по линията на несъвършен и съвършен пир. Отначало някои от феаките, пък и самият цар, хранят недоверие към непознатия пришелец, независимо че му оказват дължимото гостоприемство. Едва след обидата, нанесена му от един от тях, и недвусмисленото доказателство от страна на Одисей, че той напълно заслужава мястото си сред изисканата компания, идва ред на истински хармоничния и идеален пир, с подготвителни ритуали, изобилна храна, музика, зачитане на госта, засвидетелствано чрез дарове, и изобщо атмосфера на взаимно уважение и доверие.

Следователно Омировият dais, при цялата си разлика спрямо по-късния symposion, съдържа модела на древногръцкия пир с основните му черти: реконституиране на социална група с вътрешните й връзки и разбирането й за собствената идентичност, създаване на социално утвърден и ритуализиран контекст за физически, емоционални и интелектуално-естетически наслади.

В архаическия сюмпосион обаче естетическите наслади са в много голяма степен дело на самите участници, и то поставени в една подчертано агонална рамка. Единственият момент у Омир, който загатва за вътрешно и агонално забавление, са спортните състезания, но едва ли може да се приеме, че те представляват интегрална част от самия пир. Картината напомня по-скоро за всенароден празник, прикачен към пира, по-точно предхождащ същинския пир, за който Одисей е церемониално подготвен с банята и намазването с благовония. Тази картина на масово празнуване прехожда в аристократичния банкет и по този начин почитта, която се отдава на госта, е максимално подчертана. Събитието е многостепенно, многосъставно, ангажира цялата общност и обхваща целия ден. По този начин ресоциализацията на героя, за която по-нататък ще стане дума по-подробно, се помества във възможно най-широка перспектива – той участва не само в аристократичния пир на привилегированите, а във всенародно празнуване, в събитие, сътворяващо микрокосмоса на цялостна човешка общност.

Пировете у Омир са ритуални, като че ли изпълнявани по формула, като толкова други религиозни и светски ситуации в епоса. На тях винаги се предлага стандартно меню – печено месо, хляб и вино, и стандартно развлечение – изпълнение от рапсод на песни за богове и герои. Неспоменаването на други, по-семпли, но типични за Средиземноморието храни като зеленчуци и риба, едва ли означава, че те реално са отсъствали от трапезата гърците в Омировата епоха, включително и на аристократите, за които става дума. Тяхното премълчаване недвусмислено говори за условността на изображението на пира в епическата поезия. То изгражда една идеализирана картина на живота в аристократичните среди, като вместо на разнообразието залага на количеството и качеството на храната. [2] Така Омир, често разточителен в описанието на детайли, по отношение на трапезните ситуации е пределно пестелив. Социалният смисъл на тези ситуации е маркиран чрез крайно ограничен набор от значещи компоненти. [3] Кулинарната страна на ситуацията всъщност не стои в центъра на интереса. Това е характерно по-късно и за симпотичната лирика, и за Платоновия “Пир”. В тези текстове още по-малко се обръща внимание на самото ядене и на неговите съставки. Сократ дори пристига закъснял за вечерята, сякаш демонстрирайки пренебрежение към тази страна на пира и предпочитание към същинския сюмпосион с философското пиршество от слова. Характерно за старогръцката литература е, че гастрономически интереси в детайли проявяват авторите, работещи в по-ниските жанрове – комедиографите, следкласическите автори на диалози.

Омир е далече от безразличието към храната, но и от взирането в кулинарни подробности. В света на неговите герои, където всичко материално носи и идеално измерение, храната има своето запазено символично място. Тя символизира статус не по-малко от самото присъствие на общата трапеза, сред онези, които могат да си позволят точно такава храна и такава компания. За тази символизация споменаването на огромно количество скъпа, различна от ежедневната храна е достатъчно без повече подробности. Именно затова тези пирове са еднотипни и някак сюрреалистични в своето ритуално еднообразие и консумиране на несекващо изобилие от апетитни мръвки. В реалния живот е немислимо както набавянето, така и поглъщането на такова количество месо. И все пак Омировите герои не спират да ядат в отдиха между битките под Троя, сякаш огромните им воински сили са в състояние да им осигурят непресъхващи реки от плячка, не спират да ядат и женихите в Итака, сякаш царският имот на този малък остров е в състояние да доставя неизчерпаеми запаси за удовлетворяване на ненаситната им лакомия.




Назад Назад (1/7) - Напред (3/7) Напред



  
Накратко
Яденето само по себе си е преди всичко удовлетворяване на насъщна потребност и не е особено интересно като факт. Изобразяването или споменаването му в литературата следователно има смислопораждащ, не чисто описателен характер. Ето защо в полезрението на литературата по-лесно може да влезе “специалното” ядене – в празничен контекст, при по-тържествени обстоятелства, заедно с някого.
***
В Омировата епоха и архаиката пирът е един вид институция, която служи на удостоверяването и затвърждаването на съсловното самочувствие и съсловните връзки на аристокрацията.

Още сведения

публикувано на сряда, септември 17 @ 22:14:31 EEST изпратено от Argos

Подведено под:
Протези за реториката | Аргос | статии |

14669 прочита

Бележки под линия:
[1] Фигурата на просяка не е сама по себе си симпатична. Той може да предизвиква съжаление и да получава храна, но е описан като паразит с несекващ апетит (Od. 18, 1-5). Онзи, който само консумира, без да допринася с нещо, е нископоставена фигура. Обществото не го отхвърля, но не му признава никакви заслуги. Рапсодът от друга страна има съвършено различна роля, независимо че и той е постоянно в позицията на храненик на богаташките трапези. Той разменя песните си срещу подаръци и освен просяка е вероятно единствената социално ниска фигура, която има достъп до пира. Рапсодът по принцип е пришелец и професионалист. Той принадлежи на една гилдия от пътуващи певци, които разменят услугата си срещу подслон, храна и известно уважение. Омир остава верен на тези реалности и все пак намира начин да компенсира неравнопоставеността на гилдията си – изобразяването на рапсоди на пир е един такъв трик, с който се показва действителността на пира и същевременно певецът намира място сред онези, които имат привилегията не само да пируват, но и да бъдат възпявани.

[2] Това косвено се доказва и от сцената, в която свинарят Евмей, верен на универсалния код на гостоприемството, кани Одисей в дома си да се засити с хляб и вино (Od. 14, 46). Менюто и тук е минимализирано, сведено до най-знаковите храни, като съответно на социалното положение на домакина първоначално не се споменава нищо за месо. Малко по-късно Евмей коли и опича две прасета, уточнявайки, че това е “робско” меню; угоените свине са за господарите в двореца (14, 72 сл.).

[3] Еднообразното меню на Омировите трапези и липсата на риба са правили впечатление на самите гърци от епохата на класиката и елинизма. Понякога епическата стилизация се тълкува като предписание за здравословна храна, понякога се търсят други обяснения, а елинистическите филолози от групата на horizontes дори намират доводи за своята теза във факта, че в “Одисея” за разлика от “Илиада” все пак спорадично се споменава риба, макар и извън контекста на пира. Може би най-близо до истината стои патриархът на филологията Аристарх, който приема, че рибата и зеленчуците са твърде евтини и невзрачни храни, неотговарящи на епическия стил; сравненията в “Илиада” показват, че риболовът не е непознат, а рибата в “Одисея” се появява в менюто на прегладнелите пътници при изключителни обстоятелства и маркира безизходицата им на о. Тринакия, довела и до посягане на свещените крави на Хелиос. Вж. Davidson, James N., Courtesans & Fishcakes
the Consuming Passions of Classical Athens, N.Y., 1998, ch. 1.

Още в тази връзка
· оттук
· Виолета Герджикова


Най-четеното в блок Протези за реториката:
Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир


Рейтинг
Средна оценка: 3.83
Гласа: 37


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.51 Секунди