Виолета Герджикова
Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир | Страница: 1/7
Въведение
Храната е основна и неизбежна страна от живота на човека и е свързана с утоляването на глада като биологична необходимост и като удоволствие. Освен това яденето e част не само от индивидуалния живот и неговото съхраняване, по принцип на всеки етап от приготвянето и приемането на храната индивидът взаимодейства с други и затова тук става дума за един колкото индивидуален, толкова и общностен феномен. Яденето и пиенето свързват хората буквално и символично.
Общите трапези са част от културата на гърците от незапомнени времена и е трудно да се каже на какъв повод и какъв тип връзки те са отговаряли първоначално – дали са обединявали бойна дружина, ловна дружина, съсловна група, или и трите едновременно. Във всички случаи пирът представлява събиране на себеподобни по заслуги и статус. Подобно на спортните състезания той е древна форма на себеизразяване на социалния елит. В Омировата епоха и архаиката пирът е един вид институция, която служи на удостоверяването и затвърждаването на съсловното самочувствие и съсловните връзки на аристокрацията.
В “Одисея” са изобразени множество пирове, организирани в царския дворец. Предоставяйки гостоприемството си на другите видни аристократи и третирайки всички като равни, царят ги привързва към себе си и така се оформя ядрото на аристократичната бойна дружина. Царската щедрост на трапезата, както при разпределението на плячката, служи като инструмент за придобиване и разширяване на влияние, за консолидиране на мъжете воини и гарантиране на тяхната лоялност.
Изключително съществената роля, която играе пирът в структурирането на меритократичното Омирово общество, е засвидетелствана в подканващите думи на Сарпедон към Главк в Дванадесета песен на “Илиада” – онова, което ги отличава, е, че и двамата са славни царе, признати с жестове на почит: на пировете получават най-добрите места, най-доброто месо, препълнени чаши, възхищение от присъстващите като към богове. Това е признание за високия им ранг и обратно, задължава ги да се сражават храбро в първите редици – тогава кръгът се затваря и хората се убеждават, че царете, които ядат тлъстото овче месо и пият най-сладкото вино, са и най-могъщите воини (Il. 12, 310 - 321).
Напред (2/7) 
| |
| |
| Накратко | Яденето само по себе си е преди всичко удовлетворяване на насъщна потребност и не е особено интересно като факт. Изобразяването или споменаването му в литературата следователно има смислопораждащ, не чисто описателен характер. Ето защо в полезрението на литературата по-лесно може да влезе “специалното” ядене – в празничен контекст, при по-тържествени обстоятелства, заедно с някого.
***
В Омировата епоха и архаиката пирът е един вид институция, която служи на удостоверяването и затвърждаването на съсловното самочувствие и съсловните връзки на аристокрацията.
| |
| Бележки под линия: | [1] Фигурата на просяка не е сама по себе си симпатична. Той може да предизвиква съжаление и да получава храна, но е описан като паразит с несекващ апетит (Od. 18, 1-5). Онзи, който само консумира, без да допринася с нещо, е нископоставена фигура. Обществото не го отхвърля, но не му признава никакви заслуги. Рапсодът от друга страна има съвършено различна роля, независимо че и той е постоянно в позицията на храненик на богаташките трапези. Той разменя песните си срещу подаръци и освен просяка е вероятно единствената социално ниска фигура, която има достъп до пира. Рапсодът по принцип е пришелец и професионалист. Той принадлежи на една гилдия от пътуващи певци, които разменят услугата си срещу подслон, храна и известно уважение. Омир остава верен на тези реалности и все пак намира начин да компенсира неравнопоставеността на гилдията си – изобразяването на рапсоди на пир е един такъв трик, с който се показва действителността на пира и същевременно певецът намира място сред онези, които имат привилегията не само да пируват, но и да бъдат възпявани.
[2] Това косвено се доказва и от сцената, в която свинарят Евмей, верен на универсалния код на гостоприемството, кани Одисей в дома си да се засити с хляб и вино (Od. 14, 46). Менюто и тук е минимализирано, сведено до най-знаковите храни, като съответно на социалното положение на домакина първоначално не се споменава нищо за месо. Малко по-късно Евмей коли и опича две прасета, уточнявайки, че това е “робско” меню; угоените свине са за господарите в двореца (14, 72 сл.).
[3] Еднообразното меню на Омировите трапези и липсата на риба са правили впечатление на самите гърци от епохата на класиката и елинизма. Понякога епическата стилизация се тълкува като предписание за здравословна храна, понякога се търсят други обяснения, а елинистическите филолози от групата на horizontes дори намират доводи за своята теза във факта, че в “Одисея” за разлика от “Илиада” все пак спорадично се споменава риба, макар и извън контекста на пира. Може би най-близо до истината стои патриархът на филологията Аристарх, който приема, че рибата и зеленчуците са твърде евтини и невзрачни храни, неотговарящи на епическия стил; сравненията в “Илиада” показват, че риболовът не е непознат, а рибата в “Одисея” се появява в менюто на прегладнелите пътници при изключителни обстоятелства и маркира безизходицата им на о. Тринакия, довела и до посягане на свещените крави на Хелиос. Вж. Davidson, James N., Courtesans & Fishcakes
the Consuming Passions of Classical Athens, N.Y., 1998, ch. 1.
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 3.83
Гласа: 37
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|