Алехандра Писарник Благоговение |
Под едно дърво срещу къщата имаше маса и, подвили крак около нея, смъртта и момиченцето пиеха чай. Между двете седеше чудно красива кукла, а смъртта и момиченцето й обръщаха повече внимание, отколкото на залеза, и си говореха над главата й.
— Пийни си винце — каза смъртта.
Момиченцето се огледа наоколо, но не откри на масата друго, освен чай.
— Не виждам да има вино — рече.
— Понеже няма — отвърна смъртта.
— А Вие защо казахте, че имало? — рече.
— Не казах, че има, а да си пийнеш — каза смъртта.
— В такъв случай не е коректно от Ваша страна да ми го предлагате — отвърна момиченцето искрено възмутено.
— Сираче съм. Никой не се погрижи да ми даде прилично образование — оправда се смъртта.
Куклата отвори очи.
Забележка: Преводът е направен по сп. "Нов свят", Париж, 1967 г., от Нева Мичева.
| |
| |
Рейтинг | Средна оценка: 4.76 Гласа: 13
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|