Валя Ангелова
FEMINA ALBA | Страница: 7/7
Dies Solis
На гроба й той разказваше...
Някога светлината била момиче. Тя блестяла от искреност и невинността й лъчисто греела. Омаян, морският звяр Тиамат я поискал и я заключил при себе си. Наоколо се възцарил непрогледен мрак.
Един ден Светлината видяла брата на своя тиранин — бог Мардук — и се влюбила в него. Любовта им била толкова силна, че зноят й стопил лунния блясък и залял всичко наоколо в ослепителна белота. И Земята, обгърната в слънчева светлина, обелила форми. Тогава се появили планините, океаните, дърветата и скалите. А хората прогледнали в танца на светлината.
За първи път в живота си той не знаеше какво да прави. Не можеше да повярва на следователя, че в онази нощ неговата жена хладнокръвно е убила детето им и е излязла. Къде е отишла? Може би Мартин …
* * *
Беше неделя. Слънцето обвързваше в златния си пръстен морето…
 Назад (6/7)
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на понеделник, август 28 @ 15:49:44 EEST изпратено от grosnipe
Подведено под:
Болест | * | проза |
14687 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.33
Гласа: 3
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|