литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Валя Ангелова
FEMINA ALBA
Страница: 5/7



Dies Veneris

Тя се гърчеше от високата телесна температура. Зениците й се разшириха. Магистрали на светлината. Дългото постене я променяше химически. Разтваряше се като акварел в капките пот и сълзи. Той танцуваше до нея в пълно единение. Вселената беше отпушила своите отвори, от които струеше неизразима и неизчерпаема любов. Светът беше прекрачил смъртните граници и въззет над илюзиите и задръжките, оголваше вечността...

— Някога — думите му пронизваха като олово тънката ципа на музиката и се извиваха в ритъма на танца, — когато още нямало никакви планети — нито Слънце, нито Луна, нито Земя, мракът на безлюбовта, дълбок като кладенец и непрогледен като бъдеще, властвал недосегаем и единствен. Свелината — жена, невкусила любовта — била заключена и никой не знаел тайната...

Серотонинът изгаряше. Миришеше на щастие. Телата се прибираха в своя димящ ореол.

Тя видя неясно очертание на изсечена от пръст и камък женска фигура. На показалеца й проблясваше сребърен пръстен с лунен камък и корен от божур под него. Замириса на кръв от прилеп, кози рога изгорени и опърлена опашка на черна котка. Парите любов очертаваха паралелните същества, които се бореха в нея.

Скали разцепени, корени изтръгнати, кости от огън, коса от облаци, сол от вода, семе от земя оплодена, заченала Времето, събуждам и теб, Луна, притеглям... — чу се да произнася...


Тя се мяташе в мъртвешки танц, обгърната от него. Ръцете му, размножени до безкрайност, танцуваха върху клетките й и отделяха свободни ядра. Лющеха се имената й, заченати в мрака. Видя как бог Шива обладава богинята Шакти и светлина потече в нея. Самодивите извиха нямо хоро, мъзга от черници обърна човешката ретина и отвори небесните двери. И студената змия, омагьосана, мигом изгоря.

Струи митра преминаха през очите й, докато не я разцепиха и съединиха наново.

Чу гласове да прииждат. Ритъмът на енума елиш пробождаше мрака. Светлината от огъня прииждаше и се отливаше. Опиянени от нейните обливи, всички танцуваха ритуалния танц около жертвения камен, докато той се нажежи и засия...

Небето преминаваше през тях и отиваше дълбоко в земята, обладаваше я и тя повръщаше животи през камъка. Планината беше обелила дърветата и поляната стоеше някак като отворена рана, тревата беше полудяла. Капките кръв се превръщаха в цветя и поляната притегляше очите, пъстра до блясък.

Детето лъщеше върху жертвеника, притихнало, онемяло от любопитство.

Внезапно един мъж се отдели измежду всички, спря се и отвори уста. Усети стоманеното острие на майчиня поглед дълбоко в сърцето си и изчака. После извади изпод езика си лунния камък и го постави върху момчето.


Усети кръвта на детето си. Капеше от ръцете й и замръзваше в ледени висулки...

Наоколо се разнесе сладко благоухание. Сякаш Венерина въздишка лазеше по земята.

Плътта й се изпари и тя видя как от нея се отдели странно очертание, сред което просветваше меден пръстен с опал. Беше петък — денят на Венера. Светлината разцепи метала и по земята се пръснаха милиони прашинки благородно сребро като пепел от бяла роза.

Тя обичаше. Брата на своя съпруг. Вече не беше същата.

Беше превърнала истината в действия и свитите в нея души се уголемиха и отделиха, готови за живот.


Заспа. Сънуваше как морето се беше превърнало в градина с магнолии, а вълните му — в сплитове коренища. Тя плуваше сред бялата магия и ароматът я изпълваше отвътре. Искаше да откъсне стръкче бял цвят, но щом протегнеше ръка, клоните се превръщаха в сухи вейки. Усети чужд дъх в себе си. Любовта в чужди гнезда спеше. Кехлибар под греха просветна, отдели обривите страх и я събуди.








Назад Назад (4/7) - Напред (6/7) Напред



  
Накратко
Dies Lunae
Dies Martis
Dies Mercurii
Dies Jovis
Dies Veneris
Dies Saturni
Dies Solis

Още сведения

публикувано на понеделник, август 28 @ 16:49:44 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
Болест | * | проза |

12773 прочита

Още в тази връзка
· Валя Ангелова


Най-четеното в блок Болест:
FEMINA ALBA


Рейтинг
Средна оценка: 4
Гласа: 2


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"FEMINA ALBA" | | 1 коментар

Re: FEMINA ALBA (Оценка: 1)
от evgeny6 на вторник, март 21 @ 22:28:08 EET
(Сведения за читател )
Много гадно, бе човек! Това постмодерния феминизъм бил доста противна митология. Иначе стилът ми хареса, като се изключат диалозите.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.11 Секунди