Валя Ангелова: FEMINA ALBA - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

И разцепиха се скалите, и като пръски фонтан земята пое милионите отломъци. Разля се страхът и извътре излезе жената...
Тъмнина се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше над Водата

Битие

Dies Lunae

Черен гняв беше изсмукал кръвта от лицето на Великата майка Тиамат и го покриваше с пяна. След миг, Мардук, който беше дръзнал да й посегне, щеше да потъне в кръв. Вълните неистово плющяха и заливаха всичко. Внезапно Anima Mundi зърна влажните от любов очи на Мардук и техният блясък прониза сърцето й. Усети как нещо в нея изпука. Ставаше все по-малка и по-малка, притисната от вси страни.

Някога водите били безкрайни, а светлинните зари — ослепителни. Хаосът очаквал своята жертва, за да възвърне видимия свят. Тогава бог Мардук разкъсал тялото на всевластващия владетел на водните стихии Тиамат. Земята показала своята плът, а сърцето на Тиамат се превърнало в жена...

Жената Мардук нарекъл Светлина и се оженил за нея. Когато разбрала, че на мястото на моретата и океаните се разпростирала безкрайна водна шир, тя полудяла. Заупокойно засветила над побелялото в безпомощни гърчове море и в апокалиптичен трепет се вляла в него. Тогава покъртителен детски писък разцепил околността — тя връщала детето. След това прибрала лъчите си в Луната и замъждила, златистокървава като кандило. После всичко утихнало, свито в мрака на Космоса.

И изсипали се парещи от любов перли, и прегръдка от седеф обгърнала морето. А капките кръв на младенеца се превърнали в хора...

Тя шепнеше:

— В нощта, когато ходът на нещата спря и с много време светлината се забави, когато реките обратно потекоха и изворите навътре се върнаха, в три цвята възли вържи и кажи: “За Марс аз заплитам тези окови”.

Вече беше вторник, денят на Марс, и тя трябваше да смени вчерашния пръстен с друг от ковано желязо с червен халцедон и листа от теменуга.

Напред (2/7)

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а