ВБВ: Бременният офицер<br> (недовършен военен стенопис) - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Ye shall know the Truth, and the Truth shall make you angry
Данаил Huxley

Аз нямам вече крайници и битки —
единствено тегло в корема и плътност във гърдите...
Притежавам стенописи във полето по наследство:
Нека спрем пред един от тях.

1. Подготовка за 40-те седмици
Войската тежко, необходимо се оттегля —
зарязани в полето ранените войници раждат:
така е
в края на всяка битка.

Затова войниците предварително понесоха
множество съоръжения, предмети:
за музика, за звук, за тон, за отмет.
В полето да направят сватби.
Нарамиха цели уреди и домакинства
И на сражение заминаха преди година.
Войниците възседнали угоените си крави
с копия пробождаха
нервната почва и плътния тор.

Вече трудни, но в разгара на войната.

40 седмици в полето се трудиха с жертви.
И в битката построиха сгради — за да се утъпче пръстта,
за да се отложи тежката глина.
За да изпръхне полето като пяна.
Та тук има толкова способности и скътана земя
в излишък.

2. Краят на всяка илюзия
Опасявам се, че имаме само една природа:
офицерът се наготви да роди — жертва да сдаде.
Със песен.

“И така, и така...
полето — пълно с раждащи тела.
Като някакви крещели.
Театрални и войници
по гръб разкрачени дебели птици.
Без акушерки, майки, щото е война...”

Той роди и очите му отворени
останаха.
А дечицата изприпкаха навън — изненадани
пред толкова полегнали войници.
“— Кой е моят баща?”
И в радостната новородена врява —
се пообъркаха
семейства,
гвардейци
и роднини.
Нетърпеливо дечицата подскачаха:
всяко на своето си място.
докато не издълбае дупчица
в майката–земя: дом да има.
И говореха безспирно — на всичките
езици — в куп.

Полето стана поленце
Войникът — детенце

Но после тежките семейства
дойдоха да закусят,
да обтегнат крака и карти да поиграят.
Карти и съдби да подредят.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а