литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Евок Севок — главен редактор
Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 4 / 2005 г.




Ползата от античните имена

Понеже България е в преход, и ние тъпаците сме в преход: непрекъснато преминаваме граници. Веднъж легално, друг път нелегално, но винаги генерално: с цел закрепване и ако е възможно — загнездване в уредена държава. Проблемът е, че в тези държави не обичат тъпаците и като ни хванат, веднага ни връщат в България. Какво нещастие — да те върнат в родината. Един от нашите тъпаци чак пропял от мъка. Толкова жално пял, че животните в Булонския лес се спрели, а дърветата се навели да го слушат. Когато се върна при нас и го чухме, и ние се просълзихме. Сякаш не беше същият човек — един такъв изтънчен беше станал, благозвучен, многострунен. Викам му: “Ти така и така пропя, защо не си сложиш име Орфей?” Тъпакът вдигна тъжно глава и отрони: “Добре”. И стана чудо: като си сложи име Орфей, като си извади нов паспорт, изведнъж всичко му тръгна по ноти. Оказа се, че границите се минават много лесно с име Орфей. Прероди се тъпакът и бързо се загнезди в Париж. В момента трима нови орфеевци вървят по неговия път: Орфей Арфов, Орфей Цигуларов и Орфей Кларинетов.

От тъпачките първа се снабди с антично име Атина Палавада (преди това й викахме само Палавата). И реши веднага да го изпробва в Гърция. И там станало чудо: в град Атина тя открила своя статуя и храм до статуята, пълен с туристи. Като влязла в храма, изведнъж лумнали огньове и всички луднали по нея: ето я истинската, неземната, туземната...! Магията на мига, дето се вика, на замъглените от виното мозъци, на сляпата страст. Последвали пробни снимки и нашата богиня била наета за три месеца да я снимат с чужденците. Върна се много обогатена и каза, че такъв божи гурбет не е правила досега. “С това име скоро ще се загнездя в Гърция!” — хвали се тя.



Воплите на Бакхус Екстрактус

“Когато следващия път ме намерите в асансьора, не ме сваляйте на моя етаж — омръзна ми да ме връщате след всяко тръгване. Трета седмица не мога да изляза от блока и да се разходя. Леглото вече ми убива — по него не мога да ходя, за морава съм закопнял. На моравата всичко мога да правя: и да ходя, и да спя, и да се изходя... Не ме откъсвайте от природата, изведете ме най-после на двора — то куче да бях, по-добре щяхте да се отнасяте с мен, идиоти такива!”

В редките случаи, когато е трезвен, този наш тъпак мечтае за канадска морава. “Ех, веднъж да стъпя там!” — въздиша той, но плановете му не клонят към скорошно осъществяване по обясними причини.



Опасният сценичен дар на Мис Горгон–Силикон

Тази наша тъпачка се изявява в театъра. Тя притежава удивителната способност да хипнотизира зрителите до степен на частично или пълно вцепеняване. Според някои театрални специалисти частичното вцепеняване от кръста надолу е за предпочитане, защото при него зрителите могат да махат недоволно с ръце, ако представлението не им харесва, но са заковани за седалките, без никаква възможност да се отделят от тях до падането на завесата. Но стремежът на някои режисьори да засилят въздействието на спектакъла, ги кара да избират такива роли за Мис Горгон–Силикон, в които дарбата й блесва по най-съкрушителен начин и довежда зрителите до пълно вкаменяване. След края на едно такова представление се налага сценичните работници да влизат с чукове в залата и да бият по окаменелите зрители, да откъртват части от тях и да ги изнасят на улицата, където зрителите изведнъж си възвръщат подвижността и кой без крак, кой без ръка, кой с половин глава, се разотиват по домовете си, за да разказват на какъв необикновен, авангарден, изумителен спектакъл са присъствали и как се е наложило да ги изнасят на парчета от залата. Случва се такива зрители още дълго да посещават театъра в търсене на някоя изгубена част от себе си — я глава, я ръка, я полов орган, и като я открият, да възкликнат: тази постановка ме преобрази, в театралната зала аз изгубих себе си, но после отново се намерих, а накрая дори се оказах с четири ръце, три глави или пет крака. Но има и много недоволни зрители, и как иначе, ако останеш без кратуна до края на живота си. Ето защо пълното вкаменяване се отрича от много театрални специалисти. Но можеш ли спря Мис Горгон–Силикон, можеш ли удържа нейната могъща дарба, която се стреми към пълна изява? По едно време тя така се разигра, че се наложи да я възпират и накрая съвсем да я изолират от сцената. От актриса тя стана чактриса (чакаща актриса) и по няколко сезона чакаше да й дадат роля. През това време ние тъпаците бяхме единствената й публика и тя не пропускаше възможността да ни вкамени. Току излиташе от асансьора, облечена като Леди Макбет, и разперваше страховито ръце пред нас. Случваше се по няколко пъти на ден да вкаменява един и същи тъпак и той да прекарва времето си, застинал като статуя в археологически музей. На инкасаторката често й се налагаше да разчиства статуи, за да се добере до електромерите.

Голямата мечта на Мис Горгон–Силикон е да играе в Кралския шекспиров тиътър и да вкамени малко английска публика. Засега й отказват виза. Боя се, че амбициите й могат да задействат предпазната клауза в договора за влизането ни в Е–съюза, защото англичаните са се паникьосали. “Не една, а десет предпазни клаузи ще задействаме, но няма да я пуснем на острова!” — заканват се те. “Но клаузата е само една!” — припомняме им ние. “А защо е само една? — учудват се англичаните. — Как сме допуснали да мине такъв неизряден договор?” — “И вие не сте безгрешни!” — ехидстваме ние.

Ей такива работи.



Речник на идиотските лафове

А
ако не пропееш, няма да успееш

Б
блъскай кал в отношенията

В
върви да буташ асансьора

Г
гърло, гъз, гърне (трите свещени “Г” на идиота)

Д
да ти висне като наклонената кула в Пиза

К
камък е, ще свърши работа (в смисъл — камък в гащите)

Н
начука ли й пържолите

П
пир, пачка, пичка (трите свещени “П” на идиота)

Р
ръгай си главата в огнището, ако не искаш да умреш на бунището

Т
трай, че ще ти задействам предпазната клауза

Щ
ще те кача на емпайера си

Я
яж амброзия и мълчи


Речникът е в процес на освежаване.







  
Накратко
Издава безмозъчният тръст в бл.999, ж.к. “Сердика”, гр. София

В броя
Ползата от античните имена.
Воплите на Бакхус Екстрактус.
Опасният сценичен дар на Мис Горгон–Силикон.
Речник на идиотските лафове.

Още сведения

публикувано на неделя, май 29 @ 13:18:32 EEST изпратено от sevok

Подведено под:
Няма такава рубрика | * | пародии |

3611 прочита

Още в тази връзка
· Евок Севок — главен редактор


Най-четеното в блок Няма такава рубрика:
Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 6 / 2005 г.


Рейтинг
Средна оценка: 4.6
Гласа: 10


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 4 / 2005 г." | | 1 коментар

Re: Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 4 / 2005 г. (Оценка: 1)
от sevok на събота, юни 04 @ 01:03:29 EEST
(Сведения за читател )
Сега вече мога да отговоря на въпроса, който lidi зададе под първия брой: "... защо на т'ва му викате журнал "?
Как иначе щях да стана главен редактор?





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.15 Секунди