| |
Дмитрий Варзоновцев
“Автобиография” на българския преход: 1990-2005 (фрагменти) | Страница: 2/5
...
Ако имаме предвид традиционната сложност на отношението на българина към властта и политиката, очевидна е трудността на адекватната диагностика и прогностика на ставащите на това ниво на масовото съзнание процеси и тенденции. На това обстоятелство се дължат и многото грешки при прогнозирането и количествената оценка на силата на тези нагласи преди изборния ден.
Т.н. качествени, т.е. нестандартизирани методи на социалното изследване дават по-дълбока картина именно на субективните измерения на социалното поведение на хората, особено съществени по време на преходните трансформации.
 Назад (1/5) - Напред (3/5) 
| |
| |
| Накратко | | Долу се представят фрагментите от подготвеното за печат второ издание “книжно” на “Автобиография” на българския преход: 1990-2005”. Първото издание е виртуално — в мрежата (http://formulata.hit.bg/kniga.html).
| |
| Още сведения |
публикувано на неделя, март 20 @ 07:58:56 EET изпратено от pelikant2
Подведено под:
Deus ex machina | * | културология |
10308 прочита
| |
| Бележки под линия: |
[1] Вж. Вестник "Култура", бр. 6, 13 февруари 2004 г.Социализъм и настояще, http://www.online.bg/kultura/my_html/2308/soc.htm
[2] Пьер Бурдье Социальное пространство и генезис „классов” В: Вопросы социологии. Том №1, 1992 Изд-во Адапт, Москва, с 23
[3] Л. Витгенштейн. Культура и ценности В: Общество. Культура. Философия, М., 1983, с.15
[4] Р. Даскалов Да си спомним социализма:социализмът в мемоарите на видни комунистически функционери, В: „Около Пиер Нора. Места на памет и конструиране на настоящето”, С., 2004
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.1
Гласа: 10
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|
| "“Автобиография” на българския преход: 1990-2005 (фрагменти)" | | 2 коментара |
|
|
|
|
Re: “Автобиография” на българския преход: 1990-2005 (фрагменти) (Оценка: 1)
от Spike на понеделник, март 21 @ 02:28:53 EET
(Сведения за читател ) | Искам само да поставя три акцента, които на мен ми се струват важни във фрагментите.
Първо: Поздравления за увода с изкопните работи. Толкова по-добре, че е показана линия към Маркс и то толкова културно контекстуализираща - с минното дело и значението му за модернизацията в Германия.
Второ: Неприемането на реалността точно назовава кризата, която съвсем не е отминала. Мисля че под знака на такова неприемане може да се направи една мащабна интерпретация на преход и съвремие. Освен това с такова неприемане може да се обяснят и частни проблеми - като например защо не върви българската литература и култура. Ами защото реалността, от която тя е част, е неприемлива. И това е един филтър, който стои преди художествените качества на разните произведения.
И трето: Наблюдението за връзките на левите (биографични) и десните (ситуационни) обяснява много повече от едно друго, според което преди прехода са властвали връзките, а след него - интересът. Тук можем да добавим и отбелязаната смяна на идеологическата обвързаност от ляво в дясно.
|
|
|
|