Херувим Петринов Илюзия Или из спомените на един одухотворен варварин край стените на Редесто | Страница: 1/5
Обикновеното и също тъй зализано море се хлъзга под коритото, пришпорило юздите на Сибилата нещастна
Сякаш ден с подметките на хъркащия в ляво огнеборец идва, Феб и смешната му рикша
Викам, онзи буден ли е или сам да бъда, или да не бъда, за бога — Буда, — песента на рибите не стига, ами и от степите боклуците са на привършване, и време е, ми казваше, да се омитаме
Но скоро в мрежите на вождовете замълчани виждам празно е в душите им, вълните се повръщат с шепота на пърхащите конски ноздри, както лигавият сън в съня по задницата на кобила се сънува прав и пълководецът със пълна ножница не спи, а мечa настрана оставя
Вярно — битките отминаха и идват битки, временно ще патрулирам да е снежно бяла пяната солена, като дойде бурята изпитана — пък ако и попътна — може и да дезертирам
С нови страсти кикотът на жабите и хъркащите старци зад оградата утихват
Нали се сещаш, гъските с подрязани криле все чакат някого, утре само пощальонът е Месия
А отдолу под индигото са двама — сянката на мъж и сянка на жена, вторачени в съвъкуплет, без лист за щавене, че и никаква илюзия неизползваема и девствена, за да е по-тъмна и нощта, и черпакът отгоре пълен
Напред (2/5)
| |
| |
Още сведения | публикувано на вторник, януари 18 @ 10:06:54 EET изпратено от veseleil
Подведено под: Седименти | * | поезия |
6828 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 3.25 Гласа: 4
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|