литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Вера Балева
Тръстиката стоеше в езерото и тъпо гледаше напред.
Страница: 2/5




Ана ІІ–ра





Тези страници ги пише сутринта. Ужасена е. Пуши. Главата я стяга. Сумрачно е. В стаята. И извън стаята. В тоя момент не може да се понася. Вещица! Какво си въобразява? Че е много лесно да се пише роман? Стои пред голямото огледало в коридора. Така поне усеща някакво присъствие. Гледа отражението на един провал от женски род. Собственото си отражение. То е обуто в дебели чорапи. Облечено в във вълнения пуловер на бащата й. С огорчено изражение. С кафяво огорчено изражение, защото очите на отражението са кафяви.

Иначе тя се казва Ана ІІ–ра. От началото на лятото живее в село Стара река. С Петък Тринайсети Август. В момента котаракът с това име спи.

Продължава да е сумрачно. Навсякъде. И студено. Тя добавя дърва на печката и се връща при компютъра. Още е гневна. Не може да се успокои. Защо се захваща с това? Не е ли прекалено смахнато да пише? Отново пали цигара.

В стаята звучат песните на живота й. От радио “Едно”. И защо смята, че обича това радио? Трябва й някаква друга музика. За случая е много подходяща “Пета симфония” на Бетховен. Но я няма при себе си. Това допълва причината да побеснява повече.

Дърветата горят и става уютно. Вероятно за безсмислието, което заедно с топлината изпълва стаята. Трябва да се откаже. Достойно е. Честно е да се откаже. Тя не е родена за разказвач. Тя рисува. Който рисува, не може да пише. Докато обратното не е вярно.

Изобщо не влиза в ателието. А нали направи южната стая на къщата ателие? През август. Миналата година. С обещанието, че при изгрева на слънцето винаги ще е там. При четките и боите. По тая причина окачва срещу вратата оная картина. Голямата. Единствената. Картината, с която никога не се разделя, въпреки щедрите предложения. На нея е остарелият морски рак. Платното е в едър план. За да въздейства. Приема го като камшик, който не й позволява да се спре. Защото всеки си има камшик. Нейният камшик е остарелият морски рак.

Защо пише? И каква е тая Ана І–ва? Не е ли прекалено дръзко да пише за нея? Няма ли си друга работа? Всичките й идеи са като паяци. На който и ъгъл на живота да застане, веднага се оплита в мрежите им. Това е нейният специалитет. И колко време губи, за да се разплете? Докато се разплита, започва отново да се заплита. Бедата е, че между заплитането и отплитането интервалът е незабележим.

Истината е, че този роман й го връщат. Някога. Още преди да дойде Демокрацията. Аргументите? Прекалено американски е. Не се хваща социалистическата действителност. Със забележката, че Девня не е “долината на бавната смърт”. Тя още си пази писмото. Пази и романа. Но вече не го харесва. Личните й забележки са, че е много малко американски и прелива от социалистически реализъм.

Ана ІІ–ра възнамерява да го направи истински. Този път. И завинаги. Лошото е, че е разгневена. Да се отказва ли? Обикновено не предава идеите си. Идеите не. А и най-сетне може да каже всичко. Каквото й дойде наум. И както й дойде наум.

Прави си кафе. Сипва си и чаша минерална вода. Взира се в размазаните букви на екрана, защото още не бърза да си сложи очилата. С два диоптъра.

Отсреща на канапето блажено спи старият Петък Тринайсети Август. Той се слави с гръмкото си мъркане. И с грациозното си носене на опашката.

Ана ІІ–ра е при масата. Може да се каже, че масата е поле за действие (плетене, шиене писане, четене, хранене, пиене т.н.). Иначе масата е саката. Четирите й крака са отрязани наполовина. Така е на височината на фотьойла.

Какво пък! Ще продължава да пише.
















Назад Назад (1/5) - Напред (3/5) Напред



  
Още сведения

публикувано на сряда, декември 22 @ 07:12:02 EET изпратено от ve

Подведено под:
Седименти | * | проза |

9241 прочита

Бележки под линия:
[*] Ленинград — днес — Санкт Петербург.

Още в тази връзка
· Вера Балева


Най-четеното в блок Седименти:
Тръстиката стоеше в езерото и тъпо гледаше напред.


Рейтинг
Средна оценка: 4.4
Гласа: 30


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Тръстиката стоеше в езерото и тъпо гледаше напред." | | 1 коментар

Re: Тръстиката стоеше в езерото и тъпо гледаше напред. (Оценка: 1)
от samolet на сряда, декември 22 @ 14:07:45 EET
(Сведения за читател )
Mislja che tova e parvijat roman, kojto me dokosva po koshata, dashe, ako malko poveche rasbirah ot genno inchenerstvo i genom, stjah da kasha , che romana mi vasdejstva na takova - genno- nivo, malko mi e stranno da go kasha, no kato che li ednovremenno me roektira v raslichni nesta, tova e rizomatichen roman, no v negovoto anti-experimentalno, da se israsja po-tochno - v negovoto emozionalno, kodovo nivo, napr. - struva mi se, che ne e nushno da mislja, sa da go vaspriemam, vlisa v men, dokosva nesto..
molja avtora v.b. da me isvini sa netochnija komentar, chuvstvam se iskljuchitelno svobodna kogato cheta, no njamam dumite sa objasnenie. (Tova e nevolen kompliment!)Pozdraviavam vi





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.14 Секунди