литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Димитър Матакиев
Некролог и др.
Страница: 2/2


Хейтърски Великден





Нали ги знаете тия лиготии, дето зрели мъже свалят млади мацки с пиниз, а младите мацки пускат на зрели мъже от съжаление. Та така... Драйфа ми се. Не от младите мацки, нито пък от зрели мъже. Винаги ми се е драйфало без видима причина. А когато взема че се издрайфам, винаги, ама винаги ми става най-добре. Скромно се поздравявам за чудесно свършената работа: обичам да драйфам върху тъпотиите на хората.

Така се стекоха нещата, че към един момент на една отмираща зима взех че се набутах в есенната връзка на лайфстайлски чичка с обещаваща морална чичолина. Влязох директно, използвайки виртуалната епистоларност, с истински размах. Веднага подозрях... не, това е неточно. Веднага разпознах — и това е неточно. Та веднага разпоредих на мръсното си съзнание, че девчонката е осквернена от чичо Пич. Имах избор, разбира се. Можех да свия и в друга посока. Например: възможно беше чистата ми подсъзнателна потентност да се оскверни от безмерните претенции на тая ми ти средностатистическа патка, използваща баналния женски демонизъм по отношение на напълно предвидим зрял кур. Но не... Що ли? Ей така, от куртоазия. Ирационално погледнато, в каква посока ще поемаш ударите на съдбата, е все едно. На това разчитах. И се надупих. Но отново проявих непослушание. Вместо да поемам, започнах да сера. При това никой не ми беше виновен. Разбирам инстинкта на хората да серат след изваждане на члена. Оправдано е: хората са слаби. Но да сереш без видима причина, от любов към срането... а всъщност от отвращение към този дълбоко природосъобразен акт... не, такова нещо е кощунство спрямо природата!

Как се развиват нещата?... Да ви кажа, никога не съм знаел. Признавам си чистосърдечно. Мога да гадая. Винаги са ме интересували единствено предсказанията на параноичните ми стенания, които виждам в главата си, дълбоко навътре. Смело казано. Бих рекъл, доста тъпо казано даже. Смелите неща винаги са тъпи. Ни в клин, ни в ръкав. Ще вземе примерно някой и ще наебе жената на Арнолд Шварценегер. Което си е смело, но тъпо отвсякъде. Представете си: Арни ще става президент и изведнъж някой го натропа на жена му и Арни не става президент. Заради едната глупост. Така се е родил Хитлер. Появил се е на белият свят, за да затрие на свой ред бол неориентирани човешки формирования...

Но друго имах предвид. За Чичолината и Чичко Лайф. То, нали знаете, когато някой се прави упорито на Лайф, нещата биват подозрителни. На това изградих тезата си. Тестиси много-много не ми трябваха в случая. Но виж: без тезиси не можеше. Що ли? Щото така...

На Чичолината бе необходимо да измисля биография. То без биография също не може. Щото Чичолините са толкова тъпи, че ако не им измислиш биография, те самите не могат да си я измислят. И ще си останат без биография. И ще ги ебат наляво-надясно. Но никога в средата. Това е потресаващо. Имам предвид, че така винаги влиза отзад. Нещо не е много ясно. Знам. Но тайнствеността винаги е необходимата предпоставка за раждането на една Чичолина. Абсолютна безсмислица. Знам. Но и Чичолината, ако не я нарека Чичолина, нищо общо не би имала с първообраза си. Тоест с оная Чичолина, дето й пореха гъза през 80-те години, все едно с линеен крайцер. Както нищо общо няма между Бог и човека, само разните му там тинтири-минтири. Както и нищо общо няма между човека и животното, само безспорният факт, че и маймуните умират. Така че вярвайте ми, деца, за тоя що духа, но без да очаквате да ви правя свирки. Свирките ще изчакат, защото писано е: чакалнята е на гарата.

Да бъдем сериозни. Един размазан Лайф целува сластно тая ми ти Гретхел. Тя още не е чичолина, изобщо не го съзнава, ни тва, ни онова, ни изобщо нещо в тоя живот. И нищото не съзнава, ама нейсе. Та Лайфа почва да си я ебе... ама е застрахован отвсякъде. Тя го е приласкала... погалила му е хуя... и в един момент тоя ми ти чеп взема и завладява душата й. Това е любов! Алено-пембена! Истинска, абсолютно ежедневна. Примерно той има семейство... и да, той наистина има семейство. Тя пък.... примерно й липсва баща. И ето ти на: Лайфа е насреща. Татенце с наточен кур. Какво по-хубаво за една пикла? Нищо, разбира се. Нещо като нищо и... хем пиленцето чурулика, хем Лайфа си отчуква без последващ анонс.

Публичната тайна е най-святото нещо, реалният обществен консенс. Аз обаче не се съобразявам с абстрактни глупости. Само тоягата я разбирам, и то когато ми е в гъза. Още не ми се е случвало. Има време. А ако ли няма, вярвам във вечността. Така че съм застрахован отвсякъде. Та почнах да свирукам, отначало по-тихо, сетне и някак акапелно, на многоглас. Създавах архитипове, градях история. Той: мръсник. Тя: ранена. Той: кръволок. Тя: осквернена. Аз: ту добър идиот, ту саркастично-мнителен, направо декадент. Деба, непрекъснато измислях глупости! Сменях моделите. Ръчках в съзнанието си с адова сила. Сътворявах монументални образи. Сътворявах галерия от светове, “Илиади”, “Одисеи”... Вкарах сектантски уклон, после го изкарах в рециклирано състояние и създадох метафизика на живота. Дръзнах да създам и метафизика на смъртта... като своеобразен контрапункт на истинската любов. Всичко набутах в кацата с лайна, с все подправките се получи една наистина прекрасна гозба. Накрая ми писна.

Харизах Чичолината за обикновен ауспух. Възвърнах обичайния вид на лайфстайлския чичка. Целунах едната си задна буза, другата споделих с ближните си на обществени начала. Видях, че е настанала пролет. Време беше. Винаги съм мразил тоя сезон.

Сбогом, отивам да сера.














Назад Назад (1/2)



  
Накратко
Некролог
Хейтърски Великден

Още сведения

публикувано на четвъртък, декември 16 @ 14:05:20 EET изпратено от dimat

Подведено под:
City-lights | * | проза |

10394 прочита

Още в тази връзка
· Димитър Матакиев


Най-четеното в блок City-lights:
El-Qahira Cuts


Рейтинг
Средна оценка: 3.58
Гласа: 24


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Некролог и др." | | 3 коментара

Re: Некролог и др. (Оценка: 1)
от zed1961 на четвъртък, декември 16 @ 16:08:32 EET
(Сведения за читател )
Смело. И, което е по-важно, усетът за езика, поне доколкото мога да преценя, е повече от рафиниран. Трудно ми е да кажа доколко такъв тип проза може да се превърне в израз на нещо повече от собственото омерзение, дори и ако не е само разиграно, но пък новаторството така или иначе сигурно си заслужава усилията. Може би младият Зола е писал подобни текстове ... впрочем, пътят от тоя тип проза до, например, „Жерминал“, ми се струва не по-малко дълъг от онзи, който дели първата целувка от раждането на бебе (късмет работа, значи). Във всеки случай желая успех.




Re: Некролог и др. (Оценка: 1)
от Koschey на събота, януари 22 @ 16:53:09 EET
(Сведения за читател )
Във всички случаи забавно :))))




Re: Некролог и др. (Оценка: 1)
от evgeny6 на неделя, март 12 @ 19:24:55 EET
(Сведения за читател )
Митко, преди време спорих в няколко поредни напоителни вечери с едни приятели има ли такова чудо "пролетарска литература". Аз твърдях, че има, те че няма. Казваха, че добрата литература си е добра литература, а дали е писана като пролетарска или каквато ще да е друга нямало значение. Сега си мисля, че в пролетарската литература, както и в чалгата, както и в хевиметъла, добрата литература/музика се промъква между правилата на жанра като чиста вода между отпадъци, тласкана от таланта,нещастието на автора и чистите части на душата му. Като чета твоите неща, все ми се струва, че някак си успяваш да си запушиш таланта с радикализми и някакви злокобни социални проекти. Явно може! Предвъзхищението от текста е единственото известно ми място, където авторът на нещо се среща истински със своите читатели и пр. реципиенти. Как им се предвъзхищаваш на тези твоите неща, ама хич не ми е ясно. Засега за мен те са по-скоро смесица от забавно, интерсно, дразнещо и безполезно. Но все ми се струва, че талантът ти е доста по-як от това, което се е впило като паразит в него. Може и да греша. При всички положения скандалното има нелоши шансове да стане модерно и да вземе, че да се продаде добре. Така че, ти си знаеш. Успех!
Евгени





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.15 Секунди