литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
[Псевдо–]Александър Философ
Схолии към [Книга] Ламбда на Аристотеловата Метафизика
Страница: 2/7


[Коментар към ХІІ.1, 1069а18: Изследването ще е относно същността]



След като се доказа, че стоящата пред нас наука е първа от всички останали и че на първата [наука подобава] и предметът да е първи, а пък същността е преди останалите категории, то [от това следва, че именно] същността е предметът на мъдростта. И ако, на свой ред, от същностите едната е първична, а другата е вторична, то неин предмет би била безспорно най-първата. [Затова] след като казва, че “изследването ще е относно същността”, [Аристотел] въвежда накратко и причината за това с думите: “защото се търсят началата и причините на същностите” — тъй като изследващият началата и причините на същността изследва и самата същност, също както изследващият причината за затъмнението изследва и самото затъмнение. Понеже причината за затъмнението, както се казва във втора [книга] на Втора Аналитика, е неговото определение, а пък то е самото затъмнение. Та след като е доказал, че стоящата пред нас наука е първа, и то първа сред първите, [нататък Аристотел] доказва, че същността е първа спрямо останалите категории. Но ако мъдростта е първа, и то първа сред първите, а по-натам се докаже, че същността също е първа, то настоящата мъдрост би представлявала [669.1] изследване на същността.

Първо, обаче, [Аристотел] разграничава начините, по които е възможно да мислим същността заедно с десетте категории, като казва: “Защото ако всичкото е като някакво цяло, същността е първата му част”. Това означава, че ако възприемаме цялата сетивна същност със съпътстващите я признаци като нещо едно, “същността е първата му част”; ако пък ще мислим десетте категории независимо и отделно една от друга, разположени в последователност (да речем, например, първо количеството, след това качеството, след това същността, а накрая и останалите), то и така същността е преди другите, а след нея [идва] количеството, след това — качеството, и останалите по същия начин. Пояснение за това е изразът “ако то се характеризира с последователност” — тоест, дори ако мислим категориите не като едно, а в последователност и без да имат реалност в същността. Но понеже това, което се казва, е все още някак неясно, нека го направим по-ясно с пример: от една страна, Сократ е същност, но [освен това е] и бял, философ и образован; така образоваността е част от цялостта, съставено от Сократовата “същност”, от “бял”, от “философ” и от “образован”. По подобен начин, и Сократ е част от цялостта, образувано от “бял”, “образован”, “философ” и “Сократ”. Както е при тези, така е и при цялата сетивна същност и деветте категории. Защото и при тях същността ще бъде част от цялостта на сетивната същност, количеството, качеството и останалите [категории]. По подобен начин, и количеството е част от крайния резултат на същността, качеството и другите [категории].

Та след като вече ни е казал, че независимо дали си представяме десетте категории като някакво единство или единна природа, различна от тях, или пък в последователност, то и в двата случая същността е преди другите, на това място [Аристотел] добавя нов довод, заявявайки: “Същевременно тези не са съществуващи в абсолютен смисъл”, като под “тези” има предвид [всички] категории без същността. Така, искайки да изясни какви са тези неща “без същността”, добавя: “като качества и движения”. [Всъщност] казаното може би е [равносилно на въпроса] “Как изобщо останалите категории биха се мислили като предшестващи същността, след като сами по себе си са несъществуващи, а се наричат съществуващи и са причастни към битийността само защото са състояния на същността?” Впрочем, ако те са съществуващи заради нея и тя им дава битие, очевидно е, че същността идва първа преди всички тях. А това “иначе биха съществували и не–бялото, и не-правото” е равнозначно на “но и не–бялото и не–правото се наричат съществуващи поради бялото и правото”. Защото казваме, че има не – бяло и не – право. Впрочем щом като бялото само – по – себе – си е нещо несъществуващо има битието [си] от същността. Понеже “не–бялото”, доколкото представлява лишеност, е и се нарича “съществуващо” поради дадеността (тоест “бялото”) — съвсем ясен довод за това, че същността е преди останалите [категории], след като даденостите (белотите и топлините например) са и се назовават съществуващи заради нея, а пък не–белотите и не–топлините — заради тях. “А и от другите [категории]”, твърди [Аристотел], “нищо не съществува отделно [670.1] от същността”, но [всички те] имат битието си в нея и се нуждаят от нея, за да съществуват. Само че това, отделно от което другите неща не съществуват, докато то [е в състояние да съществува отделно] от другите, в действителност съществува преди тях.

А че същността е преди другите [категории, Аристотел] заключава и от свидетелството на древните. Защото и те , казва той, “търсеха началата” не на нещо друго, а на същността, именно защото съществува преди [категориите] — нали няма човек, който изоставяйки началата на първите и съществуващи в собствен смисъл неща, да изследва тези на идващите след тях.














Назад Назад (1/7) - Напред (3/7) Напред



  
Още сведения

публикувано на събота, октомври 09 @ 22:30:39 EEST изпратено от argos

Подведено под:
Протези за реториката | Аргос | философия |

10530 прочита

Бележки под линия:
[*] Пасажът е неясен и налага смислов превод.

Още в тази връзка
· [Псевдо–]Александър Философ


Най-четеното в блок Протези за реториката:
Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир


Рейтинг
Средна оценка: 4.33
Гласа: 9


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Схолии към [Книга] Ламбда на Аристотеловата Метафизика" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.74 Секунди