| |
Драгомира Вълчева Атина 2000 (диахронен пътеводител) |
“Кажи ми, Сократе, нали се говори, че оттук някъде, от бреговете на Илис, Борей бил грабнал Орития?” [Платон, “Федър”, 229 b, прев. Богдан Богданов.] Това, което следва по-надолу, е най-обикновен диахронен пътеводител без съпътстващи претенции, така че нито е уместно да се съзират някакви обещания в първата част на пътеводителя, нито да се съжалява за несбъдването им във втората част на същия. Разглежданият пространствен сегмент от центъра на Атина е описан по пределно традиционен начин, доколкото съгласно традиционния възглед (Аристотелов впрочем) пространството не е нищо друго освен подредба на материални обекти, влизащи помежду си в най-разнообразни отношения.
Някога реката Илис се намирала югоизточно от Атина и следователно извън крепостните стени на града. Съчетанието от “сянка, лек полъх и трева”, което Илис е могъл да предложи в ония времена, създавало оптимален декор за лятната разходка на Сократ и Федър, предговаряйки по някакъв начин елинизма с присъщата за него любов към природата. В търсене на удобно място за възлягане двамата бродели боси по брега, час по час нагазвали в реката Илис и охлаждали нозете си в прозрачните води. В конкретния случай Федър се явявал гид на Сократ, който (уж) не бил свикнал да излиза извън стените на града, простиращ се тогава върху, има-няма, километър и половина разстояние от запад на изток. (“Сократ: Извини ме, съвършени мой! Ученолюбив съм. Разните места и дърветата нищо не могат да ме научат, а хората в града могат.” [Пак там.]) Докато бавно се приближавали към своята дестинация – един сенчест платан, – двамата събеседници водели непринуден разговор, в рамките на който бил засегнат и въпросът за северния вятър Борей. В някакво митологично минало последният бил грабнал край бреговете на Илис Орития, дъщеря на атинския цар Ерехтей, и я бил отвлякъл в тракийския си дом на север. Освен босоног, Сократ се оказал бос и в митологията, така че, когато най-накрая стигнали до под платана, по силата на някакъв парадоксален развой те били стигнали също и до под крушата, що се отнася до точното тълкуване на въпросното митологическо събитие. Преди да възлегне, Сократ възкликнал: “Кълна се в Хера! Чудесно място човек да се прислони. Защото тоя платан е и висок, и доста широка сянка хвърля. Прекрасна е и тая стройна върба, дето стеле сянката си редом. Колко свеж е цветът й и как благоухае цялото място. Какво чаровно изворче изтича под платана и колко студена му е водата – усещам го с крака си.” [Пак там.] След което се разположили удобно и Федър прочел на глас речта на Лизий “За предимствата на невлюбения пред влюбения”.
Там, където някога е протичал онзи екстрамурален Илис, сега се е проточил централен атински булевард. През пролетта на двехилядната година тук няма и помен от брегове, но не може да се отрече, че има тротоари. Върби не се забелязват, както не се забелязват и платани, нито пък круши, но могат да се наблюдават гъсти редици от неранзи (наричани още “диви портокали”). Последните са засадени на равномерни интервали по протежение на тротоарите и ниските им клони отменят всякаква възможност за пешеходно движение, ако не броим децата и филипинките (особено разпространен в днешна Гърция вид домашни прислужници), които се придвижват безпроблемно. Поради по-високия си ръст дъщерите на Борей (домашните прислужници от Източна Европа) съвсем не се придвижват безпроблемно и са принудени по-скоро да слаломират някак си между неранзите. Не по-малко затруднено е движението по самия булевард, задръстен от всевъзможни моторизирани обекти, сред които мъчително си проправя път един стар тролей, произведен в бившия Ес-Ес-Ес-Ер и – както може да се прочете върху ръждивата табела – в прочутия завод за тролейбуси, носител на ордена на Червеното трудово знаме. Тролеят пресича Атина, скърца, пухти и се бори с мощни мотори на Бе-Ем-Ве, Алфа-Ромео и Опел-Омега. Докато всичко това се случва, един албанец свири на акордеон, злополучно съпровождан от скриптене на спирачки и вой на зейващи врати. Сърцето на тролея се свива подобно на албански акордеон и изглежда, че всеки момент ще се пръсне. Някакъв пътник се легитимира като глава на семейство и тутакси започва да предлага “моливи Хаш-Бе, за пет драхми двата, с гумички и цветни картинки – дечица, пчелички и къщи под тях”. Тук тролеят проронва монети под строгия поглед на един хартиен Христос.
| |
| |
Накратко | Там, където някога е протичал онзи екстрамурален Илис, сега се е проточил централен атински булевард.
| |
Още сведения | публикувано на събота, септември 18 @ 11:15:58 EEST изпратено от Argos
Подведено под: City-lights | Аргос | пътеписи |
5681 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 4.71 Гласа: 7
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|
"Атина 2000 (диахронен пътеводител)" | | 10 коментара |
|
|
|
Re: Атина 2000 (диахронен пътеводител) (Оценка: 1) от Charmides на сряда, септември 29 @ 20:36:05 EEST (Сведения за читател ) | Да, Платоновият Сократ, както вероятно и самият Платон, предпочита да пребивава, да се разхожда и общува в градското пространство. Затова, колкото и описанието на моравата край извора да се представя като важно за историята на отношението към природата в европейската литература, дали все пак Сократ не е доста ироничен (както общо-взето се отнася и към съдържанието на Лизиевата реч, която следва в диалога), казвайки колко комфортно се чувства на това място? А дали не би се отнесъл иронично и към градската, но твърде шумна и неотбрана атмосфера на същия топос през 2000 г.? Тоест дали Платон, така грижлив към обстоятелствените детайли на разговарянето, е имал наум изменчивостта на топографията, което всъщност ни отвежда към неразрешимия филологически въпрос дали той е писал само за съвременните си слушатели / читатели и познатото на тях (и като пространствен контекст, и изобщо), без да се интересува от диахронността? А що се отнася до нея: платани тук-там се срещат и другаде у Платон, но портокали (диви или не) - май никак, не ги ли е имало в тогавашния атически пейзаж? |
|
|
Re: Атина 2000 (диахронен пътеводител) (Оценка: 1) от Argos (argos@grosnipelikani.com) на неделя, октомври 03 @ 15:42:28 EEST (Сведения за читател ) | Бих се включил по повод на "филологическата неразрешимост". Платон, струва ми се, изключва генерално диахронията, изключвайки писането, но е добре да се уточни, че успоредно с този отказ съществува една "икономична" диатопография, налагаща върху диалога (най-основната диатопографска функция) различни размерености - реторически, топосни във всеки смисъл, от което следва, че фигурите на диалога могат да срещнат уникалното (в природата) само доколкото сами застават в уникална ситуация като функции на диатопографията. Самата природа може би - в Платоновия диалог - ще бъде онзи чудотворен пласт, който и затваря като в дом участниците в един диалог и ги разхвърля по линиите, отсечени от диатопографията. |
|
|
Re: Атина 2000 (диахронен пътеводител) (Оценка: 1) от Ghost_Dog на петък, април 01 @ 12:07:05 EEST (Сведения за читател ) | Какво значи екстрамурален, извинете ама случайно го видях и ми стана любопитно. |
|
|
|