литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Драгомира Вълчева
Атина 2000 (диахронен пътеводител)





“Кажи ми, Сократе, нали се говори, че оттук някъде, от бреговете на Илис, Борей бил грабнал Орития?” [Платон, “Федър”, 229 b, прев. Богдан Богданов.] Това, което следва по-надолу, е най-обикновен диахронен пътеводител без съпътстващи претенции, така че нито е уместно да се съзират някакви обещания в първата част на пътеводителя, нито да се съжалява за несбъдването им във втората част на същия. Разглежданият пространствен сегмент от центъра на Атина е описан по пределно традиционен начин, доколкото съгласно традиционния възглед (Аристотелов впрочем) пространството не е нищо друго освен подредба на материални обекти, влизащи помежду си в най-разнообразни отношения.


Някога реката Илис се намирала югоизточно от Атина и следователно извън крепостните стени на града. Съчетанието от “сянка, лек полъх и трева”, което Илис е могъл да предложи в ония времена, създавало оптимален декор за лятната разходка на Сократ и Федър, предговаряйки по някакъв начин елинизма с присъщата за него любов към природата. В търсене на удобно място за възлягане двамата бродели боси по брега, час по час нагазвали в реката Илис и охлаждали нозете си в прозрачните води. В конкретния случай Федър се явявал гид на Сократ, който (уж) не бил свикнал да излиза извън стените на града, простиращ се тогава върху, има-няма, километър и половина разстояние от запад на изток. (“Сократ: Извини ме, съвършени мой! Ученолюбив съм. Разните места и дърветата нищо не могат да ме научат, а хората в града могат.” [Пак там.]) Докато бавно се приближавали към своята дестинация – един сенчест платан, – двамата събеседници водели непринуден разговор, в рамките на който бил засегнат и въпросът за северния вятър Борей. В някакво митологично минало последният бил грабнал край бреговете на Илис Орития, дъщеря на атинския цар Ерехтей, и я бил отвлякъл в тракийския си дом на север. Освен босоног, Сократ се оказал бос и в митологията, така че, когато най-накрая стигнали до под платана, по силата на някакъв парадоксален развой те били стигнали също и до под крушата, що се отнася до точното тълкуване на въпросното митологическо събитие. Преди да възлегне, Сократ възкликнал: “Кълна се в Хера! Чудесно място човек да се прислони. Защото тоя платан е и висок, и доста широка сянка хвърля. Прекрасна е и тая стройна върба, дето стеле сянката си редом. Колко свеж е цветът й и как благоухае цялото място. Какво чаровно изворче изтича под платана и колко студена му е водата – усещам го с крака си.” [Пак там.] След което се разположили удобно и Федър прочел на глас речта на Лизий “За предимствата на невлюбения пред влюбения”.


Там, където някога е протичал онзи екстрамурален Илис, сега се е проточил централен атински булевард. През пролетта на двехилядната година тук няма и помен от брегове, но не може да се отрече, че има тротоари. Върби не се забелязват, както не се забелязват и платани, нито пък круши, но могат да се наблюдават гъсти редици от неранзи (наричани още “диви портокали”). Последните са засадени на равномерни интервали по протежение на тротоарите и ниските им клони отменят всякаква възможност за пешеходно движение, ако не броим децата и филипинките (особено разпространен в днешна Гърция вид домашни прислужници), които се придвижват безпроблемно. Поради по-високия си ръст дъщерите на Борей (домашните прислужници от Източна Европа) съвсем не се придвижват безпроблемно и са принудени по-скоро да слаломират някак си между неранзите. Не по-малко затруднено е движението по самия булевард, задръстен от всевъзможни моторизирани обекти, сред които мъчително си проправя път един стар тролей, произведен в бившия Ес-Ес-Ес-Ер и – както може да се прочете върху ръждивата табела – в прочутия завод за тролейбуси, носител на ордена на Червеното трудово знаме. Тролеят пресича Атина, скърца, пухти и се бори с мощни мотори на Бе-Ем-Ве, Алфа-Ромео и Опел-Омега. Докато всичко това се случва, един албанец свири на акордеон, злополучно съпровождан от скриптене на спирачки и вой на зейващи врати. Сърцето на тролея се свива подобно на албански акордеон и изглежда, че всеки момент ще се пръсне. Някакъв пътник се легитимира като глава на семейство и тутакси започва да предлага “моливи Хаш-Бе, за пет драхми двата, с гумички и цветни картинки – дечица, пчелички и къщи под тях”. Тук тролеят проронва монети под строгия поглед на един хартиен Христос.







  
Накратко
Там, където някога е протичал онзи екстрамурален Илис, сега се е проточил централен атински булевард.

Още сведения

публикувано на събота, септември 18 @ 11:15:58 EEST изпратено от Argos

Подведено под:
City-lights | Аргос | пътеписи |

5681 прочита

Още в тази връзка
· Драгомира Вълчева


Най-четеното в блок City-lights:
El-Qahira Cuts


Рейтинг
Средна оценка: 4.71
Гласа: 7


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Атина 2000 (диахронен пътеводител)" | | 10 коментара

Re: Атина 2000 (диахронен пътеводител) (Оценка: 1)
от Charmides на сряда, септември 29 @ 20:36:05 EEST
(Сведения за читател )
Да, Платоновият Сократ, както вероятно и самият Платон, предпочита да пребивава, да се разхожда и общува в градското пространство. Затова, колкото и описанието на моравата край извора да се представя като важно за историята на отношението към природата в европейската литература, дали все пак Сократ не е доста ироничен (както общо-взето се отнася и към съдържанието на Лизиевата реч, която следва в диалога), казвайки колко комфортно се чувства на това място? А дали не би се отнесъл иронично и към градската, но твърде шумна и неотбрана атмосфера на същия топос през 2000 г.? Тоест дали Платон, така грижлив към обстоятелствените детайли на разговарянето, е имал наум изменчивостта на топографията, което всъщност ни отвежда към неразрешимия филологически въпрос дали той е писал само за съвременните си слушатели / читатели и познатото на тях (и като пространствен контекст, и изобщо), без да се интересува от диахронността? А що се отнася до нея: платани тук-там се срещат и другаде у Платон, но портокали (диви или не) - май никак, не ги ли е имало в тогавашния атически пейзаж?




Re: Атина 2000 (диахронен пътеводител) (Оценка: 1)
от Argos (argos@grosnipelikani.com) на неделя, октомври 03 @ 15:42:28 EEST
(Сведения за читател )
Бих се включил по повод на "филологическата неразрешимост". Платон, струва ми се, изключва генерално диахронията, изключвайки писането, но е добре да се уточни, че успоредно с този отказ съществува една "икономична" диатопография, налагаща върху диалога (най-основната диатопографска функция) различни размерености - реторически, топосни във всеки смисъл, от което следва, че фигурите на диалога могат да срещнат уникалното (в природата) само доколкото сами застават в уникална ситуация като функции на диатопографията. Самата природа може би - в Платоновия диалог - ще бъде онзи чудотворен пласт, който и затваря като в дом участниците в един диалог и ги разхвърля по линиите, отсечени от диатопографията.




Re: Атина 2000 (диахронен пътеводител) (Оценка: 1)
от Ghost_Dog на петък, април 01 @ 12:07:05 EEST
(Сведения за читател )
Какво значи екстрамурален, извинете ама случайно го видях и ми стана любопитно.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.21 Секунди