литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Анета Димитрова
Пясъчник




Всичко започна от пясъчника. Създаваше пясъчни кофички по образ и подобие на пластмаса и им даваше имена. Даваше им имена и то(га)ва ги създаваше. Сън. Сиймор. Смърт. Соломон. Сафо. Слънце. Сатана. Самота. Сутра.

Винаги със “С”. Даже и най-невзрачните. Даже и полуразрушените от вятъра, който строеше свои пясъчни кули в косите му — разнася песъчинки, разпилява ги, погубва творенията му, обезобразява ги, но никога не отнема имената им. Винаги със “С” и никога едни и същи. Стъпканият Смях е мъртъв и повече никога няма да има друг Смях след него. Стъпканият Смях си е Смях завинаги. Хвърлен камък — хвърлен камък. Заклеваш ли се? — Заклевам се. — Закълни се в майка си и да ти окапят ноктите, ако престъпиш клетвата. И всичко се затвърждава с наплюнчени длани и сериозен момчешки поглед тип “вълчи”.

Но неговата клетва на пясъчника беше още по-сериозна. Без думи. Без заклинание. Без ритуал. Беше БЕЗ ДУМИ.

Сарказъм. По-плътен и тежък от останалите. По-студен. В ъгъла на пясъчника. Къде ли беше чувал тази дума? Веднага я записа в бележника, който майка му му подари, когато се научи да пише. Срещу името му сега старателно написа: “В ъгъла. Съвършен”.

Най-близо до него бяха Самота (“В източната част. С дупка”) и Свежест (“В ниското. Без горна част”).

Той продължи да трупа кофички дори когато нямаше повече място за това.

Една върху друга.

Една до друга.

Една в друга.

Старание. Стенание. Самадхи. Сатори. Пространството няма значение. Липсата му също. Времето е неподвластно. Времето му е подвластно. Управлява го, владее го, създава го, когато обръща този пясъчен часовник, когато превръща този пясъчник часовник в стотици имена. Създава ги.

И ето — той пак не може да ходи, но пълзи между времето.

И ето — пясъчните кофички са огромни пирамиди, създадени от незнайна ръка / незнайна уста.

И ето — песъчинките изтичат, търкащи се в невидими стъклени стени, които само за миг могат да се превърнат в още пясък — блестящ, остър, нараняващ. Но кой ги вижда, за да ги превърне?

И ето — той полита и огромните пирамиди се превръщат в песъчинки, които отдавна са изтекли и чакат да бъдат обърнати. Той полита и невидимите стъклени стени на невидимия пясъчник часовник се стесняват, го стесняват, пътят е само нагоре, към миналото, което вече е изтекло и е празно...

Срам. Стон. Страх. Слава. Суета (“До Слънце. Цяла”). Седна за момент отстрани и се огледа. От седмица не се беше прибирал при мама, не беше идвала нощ, не беше огладнявал, не беше спал и не беше пишкал. От всичко това само последното сериозно го притесняваше. Наоколо нямаше никой. Наоколо отдавна нямаше никой. И нищо. Пристъпи отвъд–границите–на–света–си, разби оковите на панталоните си, освободи се от тежестта на парещата течност. Капките са като песъчинки — падащи, излитащи, проблясващи като стъкло, но живи във въздуха и убивани в праха, убиващи праха.

Потекоха реки, събудиха земята, създадоха живот, унищожиха го. Светът бе потопен — имената останаха. Реките преливат от бреговете, вълните се плискат с унищожаваща сила, а над тях се издигат Содом, Соломон...

След потопа светът бе променен. Слънцето стоеше високо, нищо не помръдваше. Кофички и лопатки се въргаляха във всички ъгли на пясъчника. Пясъчници и хлапета се въргаляха във всички ъгли на Земята. Земи и животи се въргаляха във всички ъгли на Вселената.

Той върви през пустинята и пясъкът прониква навсякъде. Дюните го заобикалят — Сахара, Суша, Сфинкс... Той продължава да скита, да ходи, да броди, вихърът го завърта, той полита отново...

Той е риба. Ням. Защото не знае нищо. Но помни всяко име, всяко място. Поклони се на творението си! Хайде, направи го! Падни на колене, рибо! В името на Спасението (“На върха. Свещено”). В името на всяко от тях!

Кръвта му оцвети пясъка, но никой не го видя. Стъкленият купол пропусна последната песъчинка. Време е да обърнем часовника. Откровението идва...







  
Накратко
"Управлява го, владее го, създава го, когато обръща този пясъчен часовник, когато превръща този пясъчник часовник в стотици имена. Създава ги."

Още сведения

публикувано на вторник, юли 06 @ 15:52:46 EEST изпратено от Argos

Подведено под:
Седименти | * | проза |

3890 прочита

Още в тази връзка
· Анета Димитрова


Най-четеното в блок Седименти:
Тръстиката стоеше в езерото и тъпо гледаше напред.


Рейтинг
Средна оценка: 4.2
Гласа: 10


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Пясъчник" | | 1 коментар

Re: Пясъчник (Оценка: 1)
от eti на четвъртък, ноември 11 @ 13:23:16 EET
(Сведения за читател )
stichotvorenie!
, strogo, silno, sles,
such vjatar, sipej, njakade krqv staklena?, ..... ..sama.., solena?, ..
strast, prashinkata pqrvo procheti,






литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.26 Секунди