литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Херувим Петринов
Дилетантът днес




Днес Дилетантът няма златно зъбче и когато се усмихва в огледалото не изхвърча никакво колибри, което после дълго да трябва да преследва по мокрите тротоари, заобикаляйки небрежно локвите от сребро и луничава женственост. Въобще днес Дилетантът не е повече онзи прекрасен хартиен денди an sich на първата книга, която отваря сама своите страници, за да може той да се наслаждава от несъществуващия допир на прелитащите наоколо думи. Поетът–дилетант днес е не по-малко безинтересен и някому потребен полувъображаем персонаж от когато и да било и преди цялата вечност да се наплоди в наподобяващото вавилонско стълпотворение — съчинителство. За това и тук Дилетантът вижда отегчен само безкрайната върволица на отминалите моменти, а тъй като буквите на тези състояния са ограничени от човешкия живот, както и самия брой букви, той вече не желае да се отдава на това съмнително дежа–вю. За Дилетанта субстанцията на вечеността “вечност” винаги вече е била и дълго преди да се роди талантът му да не притежава никаква дарба и никакъв талант — ето това всъщност е неговият гений. Опасността идва рядко и единствено когато прислугата си ляга в тъмния скрин, където й е мястото. Тогава Дилетантът се чувства отговорен за своята безпомощност и започва да си спомня колко е бил лъган от вниманието на любезната светица на меланхолията. Днес той не търси изкуството в себе си, нито някъде другаде извън разрушението. Но разрушение не спонтанно и при все това не обмислено, на границата на почти еротичната превъзбуда. Разрушението на онанизма на невъзможното му осъществяване — отново и отново. Разрушение на същото това разрушение. Самото му огласяване дори Дилетантът счита за крайно моралистично и поради това не необходимо. Но позволявайки си да го опишем по един алегоричен и допустимо заобиколен начин, това е същото като да хвърлиш камък в нечий прозорец, като дори не е нужно да разясняваш, че си воден единствено от високо естетически подбуди. Пък и ако този прозорец е не на частен дом, а например на полското консулство, това вече би придало известна тежест на художеството и би говорило за един по-висок стил.






  
Още сведения

публикувано на петък, юли 02 @ 12:09:54 EEST изпратено от veseleil

Подведено под:
Краища | * | проза |

2425 прочита

Още в тази връзка
· Херувим Петринов


Най-четеното в блок Краища:
История и възможността да се представя миналото:
разсъждения върху Смърт в Сена (1988)


Рейтинг
Средна оценка: 3.57
Гласа: 7


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Дилетантът днес" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.10 Секунди