Бертолт Брехт
Сонети | Страница: 1/3
Трети сонет
Когато помислих, че вече съм в теб
Неволно реших на глас да изреждам
Думички. Вместо теб да оглеждам.
Популярни, вулгарни, от кофти вертеп.
И стана тъй, че ти отново се уплаши
Сега разбра какво ти бях направил
При мен лежеше дълго в седмиците наши
А думите разказваха за теб и аз ги бях оставил.
С тези думи успях да прогоня страха
От момента, във който едва обладах те
Разреши ми последното нещо – троха
Аз говорех, не помнех и твоето “Achte!”
Казваш ли си още “Как можа да стане?”
Думата за нещото си бе
Bertolt Brecht, Werke. Große kommentierte Berliner und Frankfurter Ausgabe, Hrsg. v. Werner Hecht, Jan Knopf, Klaus-Detlef Müller, 30 Bde. (Berlin, Weimar, Frankfurt a. M., 1988 - 2000), Bd. 11, 186.
Напред (2/3) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на петък, юли 06 @ 13:02:05 EEST изпратено от grosnipe
Подведено под:
City-lights | От немски | пародии |
5353 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 3.71
Гласа: 7
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|