Преводът на основополагащия труд на Хайдегер дава предимство на въпроса, конструктивно съчетавайки вече правени и възможни интерпретации с обследване на възможностите и границите на българския език.
Изданието е снабдено с именен и понятиен показалец, които улесняват самостоятелното четене. Към сравнителна и критическа работа с превода насочват и сведенията в полетата за съответстващите страници от утвърденото германско издание на “Битие и време”.





Съдържание


УВОД
ИЗЛОЖЕНИЕТО НА ВЪПРОСА ЗА СМИСЪЛА НА БИТИЕ

ПЪРВА ГЛАВА
НЕОБХОДИМОСТ, СТРУКТУРА И ПРЕДИМСТВО НА ВЪПРОСА ЗА БИТИЕТО
§ 1. Необходимостта от изрично повтаряне на въпроса за битието / 11
§ 2. Формалната структура на въпроса за битието / 12
§ 3. Онтологичното предимство на въпроса за битието / 15
§ 4. Онтичното предимство на въпроса за битието / 17

ВТОРА ГЛАВА
ДВОЙНАТА ЗАДАЧА ПРИ РАЗРАБОТВАНЕТО НА ВЪПРОСА ЗА БИТИЕТО
МЕТОДЪТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО И НЕГОВАТА СКИЦА
§ 5. Онтологичната Аналитика на Бъденето-ето-на като разкриване на хоризонта за интерпретация на смисъла на битие изобщо / 21
§ 6. Задачата на една деструкция на историята на онтологията / 24
§ 7. Феноменологическият метод на изследването / 29
         А. Понятието феномен / 30
         Б. Понятието логос / 33
         В. Предварителното понятие феноменология / 35
§ 8. Скицата на съчинението / 38



ПЪРВА ЧАСТ
ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА С ОГЛЕД НА ВРЕМЕВОСТТА И ИЗЯВЯВАНЕТО НА ВРЕМЕТО КАТО ТРАНСЦЕНДЕНТАЛИН ХОРИЗОНТ НА ВЪПРОСА ЗА БИТИЕТО

ПЪРВИ РАЗДЕЛ
ПОДГОТВИТЕЛНИЯТ ФУНДАМЕНТАЛЕН АНАЛИЗ НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА

ПЪРВА ГЛАВА
ИЗЛОЖЕНИЕТО НА ЗАДАЧАТА НА ЕДИН ПОДГОТВИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА
§ 9. Темата на Аналитиката на Бъденето-ето-на / 40
§ 10. Отграничаването на Аналитиката на Бъденето-ето-на от антропологията, психологията и биологията / 43
§ 11. Екзистенциалната Аналитика и интерпретацията на първобитното съществуване [Dasein]. Трудностите на добиването на едно “естествено понятие за свят” / 46

ВТОРА ГЛАВА
БЪДЕНЕТО-В-СВЕТА ИЗОБЩО КАТО ОСНОВНА УСТРОЕНОСТ НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА
§ 12. Предварително очертаване на Бъденето-в-света из ориентацията към В-битието [In-Sein] като такова / 48
§ 13. Поясяването на В-Битието на примера на един основан модус. Познаването на света / 53

ТРЕТА ГЛАВА
СВЕТОВОСТТА НА СВЕТА
§ 14. Идеята за световост на света изобщо / 56
         А. Анализът на околосветовостта и световост изобщо / 58
§ 15. Битието на срещащото се в околния свят биващо / 58
§ 16. Вестяващата се по вътре-светово биващото свето-съобразност на околния свят / 62
§ 17. Препращане и знак / 65
§ 18. Сложеността-извърнатост и значност; световостта на света / 70
         Б. Открояването на анализа на световостта от интерпретацията на света при Декарт / 74
§ 19. Определянето на “света” като res extensa / 75
§ 20. Фундаментите на онтологичното определение на “света” / 76
§ 21. Херменевтичната дискусия на картезианската онтология на “света” / 78
В. Околното на околния свят и пространствеността на Бъденето-ето-на / 82
§ 22. Пространствеността на вътре-светово подръчното / 83
§ 23. Пространствеността на Бъденето-в-света / 85
§ 24. ПРостранствеността на Бъденето-ето-на и пространството / 89

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
БЪДЕНЕТО-В-СВЕТА КАТО БЪДЕНЕ-С И БЪДЕНЕ-СЕБЕ-СИ. “СЕ”-ТО
§ 25. Началното поставяне на екзистенциалния въпрос за Кой на Бъденето-ето-на / 95
§ 26. Бъденето-ето-на с Другите и делничното Бъдене-с / 97
§ 27. Делничното Бъдене-себе-си и Се-то / 104

ПЕТА ГЛАВА
В-БИТИЕ-ТО КАТО ТАКОВА
§ 28. Задачата на един тематичен анализ на В-Битие-то / 107
         А. екзистенциалната конституция на Ето-на-то / 110
§ 29. Ето-на-бъденето като разположение / 110
§ 30. Боязънта като модус на разположението / 114
§ 31. Ето-на-бъденето като разбиране / 116
§ 32. Разбиране и изтълкуване / 120
§ 33. Изказването като производствен модус на изтълкуването / 124
§ 34. Ето-на-бъдене и реч. Езикът / 129
         Б. Делничното битие на Ето-на-то и про-падането на Бъденето-ето-на / 133
§ 34. Хорската приказка / 134
§ 36. Любопитството / 136
§ 37. Двузначността / 138
§ 38. Про-падането и хвърлеността / 139

ШЕСТА ГЛАВА
ГРИЖАТА КАТО БИТИЕ НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА
§ 39. Въпросът за изначалната цялост на структурното цяло Бъдене-ето-на / 143
§ 40. Основното разположение страх като отличителна разкритост на Бъденето-ето-на / 146
§ 41. Битието на Бъденето-ето-на като грижа / 150
§ 42. Потвърждаването на дело на екзистенциалната интерпретация на Бъденето-ето-на като грижа из предонтологичното самоизтълкуване на Бъденето-ето-на / 155
§ 43. Бъдене-ето-на, световост и реалност / 159
         а) Реалност като проблем на битието и на доказуемостта на “външния свят” / 160
         б) Реалност като онтологичен проблем / 164
         в) Реалност и грижа / 166
§ 44. Бъдене-ето-на, разкритост и истина / 167
         а) Традиционното понятие истина и онтологичните му фундаменти / 167
         б) Изначалният феномен истина и производността на традиционното понятие истина / 171
         в) Начинът на битие на истината и предпоставянето на истината / 175



ВТОРИ РАЗДЕЛ
БЪДЕНЕ-ЕТО-НА И ВРЕМЕВОСТ
§ 45. Резултатът от подготвителния фундаментален анализ на Бъденето-ето-на и задачата на една изначална екзистeнциална интерпретация на това биващо / 179

ПЪРВА ГЛАВА
ВЪЗМОЖНОТО БЪДЕНЕ-ЦЯЛО НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА И БИТИЕТО НАКЪМ СМЪРТТА
§ 46. Привидната невъзможностт на едно онтологично схващане и определяне на Бъденето-цяло с характер на Бъденето-ето-на / 182
§ 47. Узнаваемостта на смъртта на Другите и възможността за схващане на цяло Бъдене-ето-на / 184
§ 48. Имане-да-има, край и цялост / 186
§ 49. Отграничаването на екзистенциалния анализ на смъртта от възможни други интерпретации на феномена / 190
§ 50. Предварителното очертаване на екзистенциално-онтологичната структура на смъртта / 192
§ 51. Битието накъм смъртта и делничността на Бъденето-ето-на / 194
§ 52. Делничното битие накъм края и пълното екзистенциално понятие смърт / 196
§ 53. Екзистенциално нахвърляне на истинско битие накъм смъртта / 199

ВТОРА ГЛАВА
СВОЕОБРАЗНОТО НА БЪДЕНЕ-ЕТО-НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ЕДНА ИСТИНСКО МОЖЕНЕ-ДА-СЕ-БЪДЕ И РЕШИТЕЛНОСТТА
§ 54. Проблемът за засвидетелствуването на една истинска икзистентна възможност / 205
§ 55. Екзистенциално-онтологичните фундаменти на съвестта / 207
§ 56. Характерътт на зов на съвестта / 208
§ 57. Съвестта като зов на грижата / 209
§ 58. Разбиране на повика и вина / 213
§ 59. Екзистенциалната интерпретация на съвестта и вулгарното тълкуване на съвестта / 220
§ 60. Екзистенциалната структура на засвидетелстваното в съвестта истинско Можене-да-се-бъде / 224

ТРЕТА ГЛАВА
ИСТИНСКОТО МОЖЕНЕ НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА ДА БЪДЕ ЦЯЛО И ВРЕМЕВОСТТА КАТО ОНТОЛОГИЧНИЯ СМИСЪЛ НА ГРИЖАТА
§ 61. Предварителното очертаване на методологичната стъпка от прокарването а границата на истинското Бъдене-цяло с вида на Бъденето-ето-на към феноменното изкарване наяве на времевостта / 229
§ 62. Екзистентно истинското можене на Бъденето-ето-на да бъде цяло като предваряща решителност / 231
§ 63. Добитата за една интерпретация на битийния смисъл на грижата херменевтична ситуация и методологическият характер на екзистенциалната Аналитика изобщо / 235
§ 64. Грижа и Себе-сност / 239
§ 65. Времевостта като онтологичния смисъл на грижата / 249
§ 66. Времевостта на Бъденето-ето-на и произтичащите от нея задачи на едно по-изначално повторение на екзистенциалния анализ / 254

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ВРЕМЕВОСТ И ДЕЛНИЧНОСТ
§ 67. Основният състав на екзистенциалната устроеност на Бъденето-ето-на и предварителното очертаване на нейната времева интерпретация / 257
§ 68. Времевостта на разкритостта изобщо / 258
         а) Времевостта на разбирането / 258
         б) Времевостта на разположението / 261
         в) Времевостта на про-падането / 265
         г) Времевостта на речта / 267
§ 69. Времевостта на Бъденето-в-света и проблемът трансценденция на света / 268
         а) Времевостта на обгледното погрижване
         б) Времевият смисъл на модификацията на обгледното погрижване до теоретическото откриване на вътре-светово наличното / 273
         в) Времевият проблем трансценденция на света / 278
§ 70. Времевостта на пространствеността с характера на Бъденето-ето-на / 280
§ 71. Времевият смисъл на делничността на бъденето-ето-на / 282

ПЕТА ГЛАВА
ВРЕМЕВОСТ И ИСТОРИЧНОСТ
§ 72. Екзистенциално-онтологичното изложение на проблема история / 284
§ 73. Вулгарното разбиране на историята и случването на Бъденето-ето-на / 288
§ 74. Основната устроеност на историчността / 291
§ 75. Историчността на Бъденето-ето-на и свето-историята / 294
§ 76. Екзистенциалният произход на историознанието от историчността на Бъденето-ето-на / 297
§ 77. Връзката на предходното изложение на проблема историчност с проучванията на В. Дилтай и идеите на граф Йорк / 301

ШЕСТА ГЛАВА
ВРЕМЕВОСТ И ВЕТРЕОВРЕМЕНЕНОСТ КАТО ПРОИЗХОД НА ВУЛГАРНОТО ПОНЯТИЕ ЗА ВРЕМЕ
§ 78. Непълнотата на предходния времеви анализ на бъденето-ето-на / 306
§ 79. Времевостта на Бъденето-ето-на и погрижването за време / 307
§ 80. Погрижваното време и вътре-овременеността / 311
§ 81. Вътре-овременеността и генезисът на вулгарното понятие за време / 317
§ 82. Откровяването на екзистенциално-онтологичната връзка на времевост. Бъденето-ато-на и свето-време от Хегеловото схващане на отношението между време и дух / 325
§ 83. Екзистенциално-времевата Аналитика на Бъденето-ето-на и фундаментално-онтологичния въпрос за смисъл на битие изобщо / 327

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА / 332

ИНДЕКС НА НЕМСКОЕЗИЧНИ ТЕРМИНИ (съставител Д. Зашев) / 339

ИНДЕКС НА БЪЛГАРСКИ ТЕРМИНИ (съставител Д. Зашев) / 348

ИНДЕКС НА ЛАТИНСКИТЕ ИЗРАЗИ / 357

ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ (съставител Д. Зашев) / 361

© литература плюс култура |*| GrosniPelikani
Всички права запазени.

Публикувано на: : 2005-05-21
(4888 прочита)