Валя Ангелова: FEMINA ALBA - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Dies Mercurii

Най-напред се запозна с по-големия. Бяха на някаква студентска бригада, той беше от нейния курс. Изкачваха се нагоре по планината, когато тя видя цветето. То безсрамно показваше прелестите си, усмихваше се и тревата се беше навирила.

— Страхотно е, нали? - Вече го беше откъснала и неволно докосна с ръка момчето, което вървеше до нея, за да привлече вниманието; току-що я бяха запознали с него.

Не си даде сметка, че така изля сластните сокове от напращялото цвете и стана проводник на страстта. Затова и не разбра кога любовта прониза сърцето му. За нея той беше един от многото колеги, с които трябваше да прекара поредната кошмарна студентска бригада. Дори по това време взаимно се привличаха с друг.

Една вечер, съвсем неочаквано за нея, той я изведе на открито.

— Кажи ми какво искаш да направя за теб, за да разбереш, че... Звездите са ми свидетел.

Тя се стъписа. Сети се за онова цвете в планината и си даде сметка, че оттогава той я следваше като куче. Гледаше я как се храни, как заспива, знаеше всичките й тайни места и идваше при нея. И се изплаши...

После книжният хлад на библиотеката я погълна и светлината в очите й посивя. Той вече беше плътно до нея. Заедно ходеха на училище, преподавателите насърчаваха техните спорове по време на упражнения. Виждаха в тях бъдещите плодове. И той ги видя.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а