Андреас Ембирикос (1901 г., Браила – 1975 г., Атина). През периода 1926-1931 пребивава в Париж, където се свързва с Андре Брьотон и други сюрреалисти и се занимава с психоанализа при Рьоне Лафорг. През 1935 г. изнася в Атина прочутата си беседа “За сюрреализма” и издава сбирката с прозаични текстове “Висока пещ” — неговото par excellence сюрреалистично произведение. През 1945 г. е публикувана стихосбирката му “Хинтерланд”.
“Исках [...] да включа в стиховете си всички елементи, които при традиционната поезия съзнателно или неволно се изключват или ни се изплъзват. И исках да ги включа по такъв начин, че едно стихотворение не просто да се състои от една или няколко субективни или обективни теми, логически определени и разгръщащи се само в рамките на съзнателното, а да се състои от всички елементи, които биха се появили в потока на създаването му, независимо от всякакъв вид компромисна или формализирана естетическа, етическа или логическа конструкция. По този начин, размишлявах, би се получило стихотворение динамично и завършено, самостоятелно стихотворение, стихотворение-събитие, а не поредица от статични описания на определени събития или чувства, предадени посредством една или друга техника.” (из “Писания или лична митология”, 1960 г.)
При Пеликаните може да се прочете следното от Андреас Ембирикос:
Наблюдателница
Екот