За Дитер Рот (1930-1998) е характерно това, че той мисли в събрани съчинения. Подрежда ги като запаси в домашен килер и с прецизно етикиране. — Един том с колажи от комикси, произволно перфорирани от перфоратори с различен цол, един том с вестникарски изрезки, един с опитчески илюзии, друг с други оптически илюзии, том с преобладаващи геометрични плетеници и тяхното преразказване (какъвто и 16-ти том, от който е извлече “Каталог на сълзите” — 1967).
И постепенно окото на разглеждащия свиква да вижда повторенията както в отделния том, така между томовете.
И не събирането на албумчета (има разбира се том с пощенски картички) е перспективата, която се задава, а геометризирането на опита да се пътува в илюзията.
При Пеликаните може да се прочете следното от Дитер Рот:
Из “Каталог на сълзите” (1967). Приказки