Иван Дашев Радоев е роден на 30.03.1927 г. в гр. Пордим, област Плевенска. Учи гимназия в Плевен, следва право (1947-1949) и българска филология (1949-1951) в Софийския университет. Работи като редактор във в-к „Стършел“, в-к „Родни криле“, сп. „Български воин“, Българска телевизия, като драматург в Народната опера (1963-1968), в театър „Сълза и смях“ (1970-1972), театър „София“ (1972-1986), Пернишкия театър (1986-1990) и другаде. Публикува поезия от 1939 г. Сред най-значимите му стихосбирки са: „Пролетно разсъмване“ (1953), „Стихотворения“ (1958), „Баладична поема“ (1960), „Един бял лист“ (1975), „Стихотворения и поеми“ (1978), „Грешни сънища“ (1987), „Бяло потъване. Феникс“ (1992), „Да бъде любов“ (1993). Иван Радоев е един от създателите на лиричната драма у нас – „Светът е малък“, „Голямото завръщане“, „Човекоядката“, „Червено и кафяво“, „Биволът“, „Чудо“ и други, които и до днес се играят в българските театри и в чужбина. Взема участие в неформалните движение в опозиция на Системата отпреди 89-та. След Десети не участва в политиката. Умира на 10. 07. 1994 г. в София.
При Пеликаните може да се прочете следното от Иван Радоев:
Моцарт в хладилника