Антон Баев (1963) е роден в Пловдив. Автор е на шест стихосбирки, един роман и една книга с литературно-философски фрагменти. Работил е като библиотекар, секретар на читалище, репортер, редактор, външно-политически наблюдател. От 2000 г. е главен редактор на пловдивския всекидневник “Марица”.
Антон Баев е автор и на десетки репортажи, коментари, анализи, рецензии, портрети и пътеписи. Завършил е ПУ “Паисий Хилендарски”, специализирал е регионална журналистика в САЩ през 1994 г.
Първата му стихосбирка Снежни сигнали (Народна младеж, 1988) е отличена с Голямата награда за литературен дебют “Южна пролет”. Следват Гърбът на мрака (НБ “Иван Вазов”, 1991), Ездачът, нощта и пустинята (Хермес, 1995), отличена с наградата “Иван Николов” на ИК “Жанет-45”, Разпъване на Одигитрия (Пан, 1998).
През 1997 г. излиза и първият му роман — Американци. (Хермес), а през 1999-а — Ноев ковчег. Книга от глоси (Жанет-45).
Литературната критика определя сборника му Целият свят и други апокрифи (Летера, 2002) за първи цялостен опит за намиране на цивилизационен модел в българската поезия със Средиземноморието като културно-топографски център. Проф. д-р Светлозар Игов, който е рецензент на сборника, пише: “За първи път в българската поезия срещаме творчество с такава — бих я нарекъл програмна, съсредоточеност в античното митологично, библейско и историческо наследство... В този смисъл поезията му (също както и на един от неговите учители, роден точно век преди него — Кавафис) не е “историческа”, а израз на един модерен лиризъм, който представя и една изразителна поетическа индивидуалност, и една характерна насока в нашата най-нова литература”.
Един от младите критици — Борис Минков, отбелязва: “Търсенето на поетиката на мита е важен момент в творчеството на Баев изобщо. Достатъчно е да си спомним само за Ездачът, нощта и пустинята (1995), където образът на морето беше естествената среда за разгръщане на тази изключително трудна за овладяване поетика.”
А писателят Деян Енев от същото литературно поколение, дебютирало през втората половина на 80-те, пише за най-новия му сборник Даровете на света. Нови апокрифи (Издателско ателие Аб, 2004): “Антон Баев продължава линията от Целият свят и други апокрифи да гради усложнено духовно пространство, в което поезията е равностойна с идейната и културната топонимия... С една дума Антон Баев продължава да отстоява ролята на поета като медиатор между културно-историческите пластове.”
Антон Баев е написал и още две книги с проза — романът Репортери (непубликуван) и сборника с къси разкази Жени и планети, чието издаване — на български и турски, предстои.
Относно първият опит на Антон Баев в романовото с Американци пак Борис Минков пише: “Човекът в лирическото пространство на тази книга събира в една точка — в себе си — различни истории и съдби, при това във всеки момент на разказването откриваме противодействието на конвенционалното... В своето задаване пътният роман съдържа идеята за “романа на пътя” и наистина тук всичко се развива около темата за пътуването. В този смисъл Американци би могъл да се нарече “История на поетическите емигранти и трубадури”.
А ето и рецепцията на доц. д-р Живко Иванов за прозата на Баев: “Антон Баев създава една пътеписно-романова творба (пътен роман е жанровото название, избрано от самия автор), която в основата си борави с две категории — фикцията и факта. Цялото повествование е изградено от един тънък слой въобразено, зад който прозират множество ветрилообразни действителности. В канавата на измислените ситуации се разполагат цяла верига от истиноподобни микросюжети и това дава един коктейл, в който за читателя има и текила, и сол, и лимонов сок, и пипер... Докато четях романа, в съзнанието ми непрекъснато се бореха две противоречиви чувства — кое е измислено и кое наистина се е случило... Романът на Антон Баев ни изправя в подобна ситуация — непрекъснато да изпитваме терзанията и сладостта от смесицата на правдиви въобразености и немислими действителности.”
Антон Баев е автор и на студията Вариации за поета Иван Пейчев, чиято основна част Романтически мотиви в лириката на Иван Пейчев е публикувана в кн.5 на сп. “Литературна мисъл” (1990).
Поезията на Антон Баев е превеждана на руски и английски. Преводачът от английски Йордан Костурков отбелязва: “Антон Баев е силно диалогичен поет и неговите езикови експерименти са експерименти със звука на човешката реч”.
При Пеликаните може да се прочете следното от Антон Баев:
Острови