литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Илияна Делева
Разстояния, които събират





Вечерта на 23 юли е. В рок бар „Фенс” в София групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст” правят пореден концерт със специален международен гост. Този път с тях на сцената се качва поетът и музикант Док Дръмхелър от Нова Зеландия, с когото групата осъществява „балканско-тихоокеански литературно-музикален пърформанс” (по думите на организаторите, прочетени в поканата).

Събитието е и за да представи новозеландското литературно списание Catalyst, където един от акцентите е върху съвременната българска поезия, и „Литературен вестник”, където пък са намерили място петима съвременни новозеландски поети.

Входът е свободен. Пиенето е с пари (но пък съвсем не е задължително). Пристигам в клуба, придружена от съпруга си и се присъединяваме към пристигнали вече познати, пишещи хайку. Това не бива да ви заблуждава, че сега ще съм в ролята на хайджин. Аз съм просто вашият светски репортер на мястото на събитието. А присъствието им е заради организатора Петър Чухов и новозеландския му гост Док Дръмхелър, които са известни и със своите хайку.

Забелязвам Литературен вестник и три книжки – едната всъщност е самото списание Catalyst, а другите две са книги на Док Дръмхелър. докато разглеждам Catalyst се появява самият Док, запознаваме се. Той е сърдечен, отворен към света, лъчезарен. Може би едно от нещата, които сближават поетите от различни места е именно тяхното любопитство към света.

Постепенно клубът се позапълва – виждам и някои от участниците. Начало. Док Дръмхелър изрича дълго неразбираемо изречение. Петър Чехов превежда „Док каза здрасти”. Всъщност е така – Док поздравява събралите се в клуба на маорски.

После Петър ни разказва най-важните неща като кой е Док: редактор и издател на Catalyst, организатор на фестивали и литературни пърформанси, водеща фигура в днешната новозеландска поезия. Роден е в Чарлстън, Южна Калифорния (САЩ), но е прекарал повече от половината си живот в Нова Зеландия. Работил е с театрални и музикални групи, с които е печелил различни награди, има публикувани десет стихосбирки. Участвал е в много фестивали в Куба, Индия, Япония, Австралия, Литва, Унгария и др. Живее в Оксфорд (Нова Зеландия), където работи като преподавател по творческо писане в училище за млади писатели. Слънцето в очите му е от поезията, и от детето, което продължава да живее в него, защото театралните изяви на Дръмхелър са по специалността му – кукловод, а в това училище той всъщност преподава творческо писане на деца, обикаляйки цяла Нова Зеландия.

Catalist е списанието, чийто основател и редактор е Док Дръмхелър. Идеята е да бъдат представени в Нова Зеланидя поети от различни краища на света. Този е десети юбилеен брой. В него са представени поети от Япония, Румъния, Индия… и България.

Българското присъствие в Catalyst : Галя Николова и Иван Ланджев – млади и талантливи, стиховете им са изключително интелигентно преведени от Анджела Родел. Галя търси отговор на вечни въпроси и намира смисъла в спомените от детството, а Иван танцува „Тукашен блус” с битието.

Марин Бодаков е представен със свои творби, които за първи път публикува именно в Catalyst, а е писал докато е пътувал в Латвия. Ето как благодарение на своята универсалност, а и на преводачите ( в случая благодарността е към съпругата му Зорница Христова) поезията е навсякъде. Само ми се счу или той сам вметна сякаш в скоби „не и тук”. Или внушението е от последвалата тежка нощ на четиридесетия ден от протестите.

Кристин Димитрова не е в клуба, но за да представи нейното участие Галя Николова чете стихотворението и „По време на пътуването”. То е от онези поетични късове, които разказват своя история – тук внушението е за история на нищото. Последен свое стихотворение чете самият водещ – Петър Чухов. Избрал е „Застудяване”, преведено от Калина Филипова. Английските преводи слушаме артистично представени от Док Дръмхлер. Може би за някого е странно, че обръщам такова внимание на преводачите, но те са изключително важни – без тях връзката не би била осъществена, а така Catalyst, по думите на Петър Чухов става катализатор и на българската поезия.

Следват няколко хайку на Док Дръмхелър. Четат ги по два пъти: Док Дръмхелър на английски, а Петър Чухов на български. Така японската традиция хайку да се чете два пъти за да не отмине твърде бързо мигът и да бъде уловен се удвоява. Писал ги е в София. Впечатлен е от образите на моста на влюбените, могилата на незнайния войн, статуята на златна София като среща на различни религии. Успявам да запиша българския вариант на едно:

улични котки
разговор за
политика

Док Дръмхелър, Дейвид Егълтън, Кимбърли Холмс, Марийса Капета и Бен Браун са новозеландските имена в брой 27 на „Литературен вестник”. Всички те са представени кратко с най-същественото за тях – прояви, книги и с по няколко стихотворения. Док Дръмхелър и Петър Чухов са избрали да ни прочетат по едно от всеки. Чухов обръща внимание на бележките под линия, защото те обясняват не просто значението на думите, но и някои същностни за разбирането на тази поезия неща. Не се поддавам на изкушението да ви „разказвам” поезия. „Литературен вестник” е достъпен и на пазара в книжния му вид и в мрежата в електронния.

Концертът започва с две авторски парчета на Док. Петър Чухов ни уверява, че текстовете им са истинска поезия и изразява надеждата си някой ден да бъдат публикувани на български език.

След това Док и LaText представят няколко нови съвместни композиции.

И естествено преливат в обичайните, вече познати парчета от репертоара на бандата. За тези, които никога не са ги слушали ще цитирам част от поканата: Концертите на „ЛаТекст“ са Spoken Word пърформанси, в които деликатността на поезията е съчетана със суровата енергия на алтернативния рок, с блус, ска, реге, суинг, джаз и етно влияния. В тях стиховете са част от композициите, те плуват над музиката и потъват в нея, но без да бъдат изпяти. Членовете на групата са Петър Чухов (поезия, глас, китара), Елена Пенева (вокал, синтезатор), Иван С. Вълев (бас, глас) и Гриша Маникатов (барабани).

Удоволствието от поезията, музиката, новото познание остават за мен. Но съм длъжна да ги споделя и поделя, защото само така усещанията са истински и дълбоки.











  




[ Обратно в указателя за π–референции ]



Добавено на: August 1st 2013
Изпратил: Илияна Делева
Посещения: 2086






литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.04 Секунди